72

72 не минава, 72 не минава втори път, вървя бързо, залитайки от разпокъсания сън, закъснявам с час за нощната, мисля си хубав месец беше, нищо, че още не е свършил, на мен ми е едно такова приключващо, ето, случиха ми се котка, приятели, място, където да се прибирам, и работата не е лоша, университетът също, нали само за това мечтаех, случи ми се да поскитам, да се влюбя, знаех си, че ще си намеря циганката на пътя, има я толкова отдавна, случи ми се малко страх, повече гняв (не успях обаче да се разплача истински нито веднъж) и ми хрумва боже, ами сега какво ще правя с всички тези неща!? дори не мога да разказвам на И., тя минава дневна, ето още един човек, който бавничко ще се изхлузи от изтънелия ми живот скоро... отново ми се прави нещо различно, другаде, тясно ми е в себе си, раздърпала съм се, искам този огромен свят, нещо в мен крещи, че не може повече така и все пак, и все пак...

на бюрото в офиса намирам оранжево листче с надпис "Искрица живот!"
дали колежката е добре?