14.1.08

"Floating upon my surface..."

Напоследък истински ми липсва слънцето, оранжево, изгарящо лицето ми, привечер с мирис на щурци и всичко топло и живо... Тогава се наливаш със себе си до пръсване.
Напоследък често ти заприличвам сигурно на пресушено трупче на муха, сгърчено между двете стъкла на прозореца - куха, посивяла, изпотрошена.
Напоследък дори се страхувам, че няма да имам отново онова слънце, в което се заравях като в топло жито...
Снимка: Google

3 comments:

dete said...

можеш.винаги си можела.

Anonymous said...

жълти дюли изгряват
те са хиляди слънца

Oggie Astardjiev said...

май просто сезонът е такъв..
Нищо, ще дойде пролет и ще се зарием из планините, тогава всичко и всички отрицателни герои ще го духат. Сори за израза..