6.1.08

100 пирона

Опитвам се да мисля позитивно, да си внуша, че на човек могат да му се случат и по-лоши неща от това да го изхвърлят от университета... за втори път...
Мечтая си как ще имам време да:
се обадя на Ирен
видя Иса
пътувам отново из севроизточна България
снимам наистина
си изкарам сертификати за английския
пиша
рисувам
помигна на И. да си направим къщичка
прочета няколко наистина добри книги
оправя фигурата, дрехите, косата си
бъда по търпелива с хората
науча испански
спортувам
пиша на Пиер
изкарам достатъчно пари, за да осъществя всичко това
бъда отново себе си

и изпадам в паника, изключвам, потъвам в пълно отрицание, обзема ме непреодолима безметежност или раздразнителност.
После сядам сама в офиса, пускам си Музиката, надъхвам се как аз МОГА и колко лесно ще стане всичко, колко ми е ИНТЕРЕСНО да уча тези неща всъщност, само да взема проклетите заверки и изпитите, аз все пак не съм малоумна, нали така...
И после отново всичко се разпада, няма време, страх ме е от лицата им, страх ме е, че никой няма да толерира безкрайните ми отсъствия, започвам да мисля за 100 неща едновременно и куличката ми се срива.
Искам да купя много подаръци на майка ми. Не защото се чувствам ужасно виновна и нищожна пред нея. Защото я обичам.
Искам да докажа на брат ми, че съм като него, за бога!, цял живот си мечтая да съм като него.
Чуваствам се като клонка, която или се носи безумно бързо по течението и не може да различи случващото се около нея, или засяда в купчина боклуци и всичко изтича през нея, без да може да го задържи. И в двата случая: НИЩО НЕ РАЗБИРАМ и не ми е там мястото.
Дърво.
снимка: photo-forum.net

5 comments:

dete said...

дървото си е мое.
дърво.

junkpaper said...

на дърво си ме учила.

vanilla said...

;) Колежке... точно в момента и аз съм с висяща опасност от прекъсване. Заради отсъствия. А пък и на мен ми е интересно това, което уча. Не знам как е при ваште админи, но все още може да се оправи въпросът според мен; само че с някой познат медик м. би. Или с нещо, което си е и абсолютна истина - че е доста трудно да учиш, без да работиш, дори когато взимаш стипендия. При нас максималната е 85 лв. Логиката я искат от нас - а от тях как да си я поискаме?
Стискам ти палци.
(Този коментар май излезе малко като спам, ако е така, изтрий го спокойно).

vanilla said...

Забравих да кажа: събираш си наистина разкошни фотоси!!

junkpaper said...

хехе така е, ванила.... но пък, всичко се нарежда, животът е хубав и много, много по-голям от логиката... мерси за палците, подействаха :)