6.3.07

Канела

Тя беше отново там, на следващата нощ. Все така незабележима, сама, самодостатъчна. Все така на стотици километри възраст, стотици премълчани обещания, с милион забодени като карфици в тялото й цели, очакващи своята посока, която никога нямаше да се изроди до степен на откриваемост в тази жена... Все така с неправилно зараснали изпочупени кости, безброй изчезнали драскотини отвътре и отвън, непоправимо влюбена в отблъскващата си външност; усмивка, блеснала в раните по устните й, запратена срещу бавно промъкващата се под моста река някъде долу, отвъд пушечносинкавата сутрешна мъгла...
Тя беше отново там, под вехтото безформено палто, болезнено стегнато около клечавия й кръст; очарование, затрупано от белези, морави петна, свити в себе си косми, засъхнали локви сълзи, кал, кръв, възбуда... Беше там с драскащия гърлото й спомен за жадно погълнатата перушина на гълъба, беше там и сякаш излъчваше слаба, лепнеща светлина, но само защото дори сенките се страхуваха да я полазят.
Тя беше там и погледът й така бясно шареше и душеше в познатия сумрак, че самите й очи сякаш се откъсваха от орбитите и подскачаха наоколо като влажни гладни животинчета. А когато се успокоеше, хлътваха отново дълбоко в топлото гнездо на клепачите.
Тя наистина беше там.
Малките й боси стъпала вкопчваха дългите си пръсти във всяка пукнатина на моста.
Един мост, под който минаваше тежка гъста река, безцветна от мърсотия, но никога не излизаше от другата страна... Нямаше друга страна, нямаше продължение, нямаше безкрай. Сякаш охлузената каменна арка поемаше света във вцепенената си утроба и напрягаше всичките си каменни сетива, за да го сдъвче и погълне, оставяйки след себе си само стена от недосегаема плътна пустота...
Тя пъхна длани в мъглата. “Сякаш е прегризал китките ми и от вените изтича само дим... Аз съм кутийка за дим...”
- Канела.
- Още си буден? – сепна се.
- Разбира се. Пак ли мислиш за себе си?
- Колко загинаха днес?
- Само един. Съжалявам. Хвърли се малко преди да дойдеш.
- Вкусът на една смърт е по-силен от този на цяла тълпа, скочила през перилата. Нарича се индивидуалност.
- Наяж се с неговото небитие, тогава. А можеше да го спасиш.
- Ха!...
- ‘Ми да. Ако те беше видял, щеше да се страхува от смъртта повече – засмя се мостът.
- Аз не съм смъртта. Аз само се задоволявам с останките й.
- Целият живот на хората е огризка от истинското съществуване, котко.
- Стига си философствал и ми кажи къде е паднал.
Никой не можеше да се удави в тази река. Беше не по-дълбока от струйка пикня, останала на улицата след нечия вдъхновена пиянска самоизява. Но можеше съвсем сносно да се разчлени някъде на дъното й, разяден от малки уродливи рибки и обезкостен от раци-кучета. Нещо, с което разцепените устни на Канела и ситните котешки зъби в пурпурната й уста можеха да се справят лесно. Тънко черно езиче претича през лицето й и се шмугна обратно в меките разшити обятия на устните.
Мостът я приемаше като дъщеря, като едно капризно хищно бебе, за което той единствен можеше да се грижи. Гордееше се, че е само негова. И никой никога нямаше дори да пожелае да му я отнеме... Освен в кошмарите си.
След като се нахрани, стъпките й задращиха нанякъде по сухожилията на една лична, ревниво пазена реалност, обезобразена от присъствието й и някак изкусително, чаровно лишена от всякаква човешка ограниченост.
Канела впи нокти в надигащата се мъгла и сънливо увисна над града, залюляна от безплътния сивкав пух на разтварящото се утринно небе.

7 comments:

dete said...

sujaliavam am tva kolkoto i puti da go pishesh i kudeto i da go postvash ne moga da go procheta..
btw, iskam goliam podaruk, kazah! :)

junkpaper said...

ама какво й е?...

Buloke said...

abre, dete-pelenache, ako go e pisala za teb - tova e poveche ot goliam podaruk. aradi kirlicata li ne mojesh d ago chetesh? iskash li savet - az sushto se boria s podobni problemi.

junkpaper said...

buloke, ti otde se vze? :)

buloke said...

mi az sum edno kenguro, deto uchi balgarska filologia :) joro mi dade adresa na tvoa sait :) mnogo mi haresaha portokalite i kanelata !

junkpaper said...

благодаря :) повече информация как да се свържем?...

Buloke said...

Mi... ela da pasem trevichka na polianata severozapadno ot Karadoc? Utre sled izgrev slunce?