1.11.09

неизменния импулс сутрин да помахаш за сбогом на снощната си същност в умивалника
преди тихото сърбане на витамини в кухнята
пет саксии с хризантеми на отсрещната тераса могат да са една чудесна предпоставка да подържиш очите си още малко отворени
някакъв гълъб ми се е заплел в ириса и чопли
черни връх киха листа насреща ми в шест сутринта
заразна мъхната есен
гъста като сдъвкана кайсия

чакам търпеливо да ми се приспи със скръстени крака
чакам автобуса в леглото си
а софия е като някаква баница от мъгла и клошари
никак не ми харесва така тялото
ще го подържиш ли за малко аз да се поразходя
извън

1 comment:

late said...

заразна мъхната есен
и езикът на черния бодил
окачен в трамвая озаглавен "желание"
забоден в коляното на днешната сутрин
и тези бели бели бели хризантеми

гълъбите са свещи
които кротко догарят в очите ми
витоша скача нервно на ластик
съзнанието ми е будно от снощи
вече цял век и половина
гася вниманието си
беля беля хаотично походките портокалите сънувам будилник
и две ръце окачени на перваза
и ето разбирам днес
този текст ще постигне
вечното си мълчание

п. п. казах ли ти
колко много
обичам писанията ти
като сегашното,

джжжънки-джак ;)