. .

неизменния импулс сутрин да помахаш за сбогом на снощната си същност в умивалника
преди тихото сърбане на витамини в кухнята
пет саксии с хризантеми на отсрещната тераса могат да са една чудесна предпоставка да подържиш очите си още малко отворени
някакъв гълъб ми се е заплел в ириса и чопли
черни връх киха листа насреща ми в шест сутринта
заразна мъхната есен
гъста като сдъвкана кайсия

чакам търпеливо да ми се приспи със скръстени крака
чакам автобуса в леглото си
а софия е като някаква баница от мъгла и клошари
никак не ми харесва така тялото
ще го подържиш ли за малко аз да се поразходя
извън