. .

my mind is fertile
and my heart is ashamed
toxic nothingness
only tiny capsules of acid energy
spread by your hands
keep my senses from forgetting
who I am



иначе днес отново си намерих ключ, този път много мъничък, не знам защо напоследък непрекъснато намирам ключове по улиците, ако някой държи нещо да ми намекне, не го разбирам. може в прав текст. увит около тухла. за предпочитане добре центрирана. алоу, т'тва сърце да не е за два дена! мери си приказките и пиенето.
страхливо сънуваните половинчати морета миналата нощ преляха в срутваща се върху ми планина от ледена вода някъде в Япония (защо ли пък там?) и тичах, тичах... чак до караваната за чай, откъдето се спасихме с продавачката в някакъв раздрънкан шеметно излитащ нагоре лифт. хип-хип ура и алармата на телефона, 72, болезнено разместен гръб, никъденемисеходиоставетеменамираподяволите. празно ми е, изсмукано, виновно, засрамено, безкрайно много ме е срам, сутрин ми се гади от объркване и все повече ми се иска просто да остана сама. сама, на чисто, все по-невъзможни цели. има толкова много хора около мен, които просто отсъстват, ходещи снимки, зад които няма нищо, свили са се като каквиди в пашкул от емоционални недоимъци. дразнеше те прекаленото ми въодушевление, ами ето, няма го вече. и теб те няма, и...

...понякога съм много щастлива, точно когато съвсем пък няма за какво. ей тъй, че дишам. подишай с мен? само толкова. после ще продължа да раздърпвам възлите в главата си.

намерих и едни писма от Израел, на Софи. напомни ми да ти ги донеса.