За семките и любовта

седем шипки
точно толкова ми подари, "На ти ги!"
гледам ги сега нанизани
жълтия конец зеленото копче на бяла стена
дори не знаеше колко красиво нещо ми даваш
и се чудя
следната история:

Вървя си по улицата с него и спираме да си купи бира. Аз внезапно решавам, че ми се ядат семки. Той е потресен, 'Семки?!', 'Ами да, миришат ми на детство' и двамата отнасяме пакетче Ядки "НИКИ". Впоследствия вървя сама нагоре по "Черни връх" и както съм си със сакото, спретнатото шалче и рошоглава, яростно чопля семки от шепата си, плюейки наоколо като фуражомелка. Това в пълно отсъствие на духа.
Тук е време да вмъкна - от ранното си детство вярвах, че ще срещна любовта си само и единствено на улицата. Любовта на живота си. И до ден днешен ми се случват моменти, в които вървя и се оглеждам, все едно току-що съм се разминала с нея, цялото ми тяло изтръпнало.
Та в един такъв точно съдбовен момент аз маам гащи в подлеза на НДК посред нощ и гръмовно люпя семки в мрачния тунел, а несреща ми - безумно красива девойка. И си мисля 'Боже, това е мигът. Ето Я. И сега какъвто съм карък и фантазьор, сигурно ще ме подмине без да се случи каквото и да било.'
И продължаам обаче да си лющя семките...
...тя се приближава
.....тя ме гледа в очите
.......тя се усмихва, разтваря утни да ми проговори
.....вече все по-бизо до мен
...'Извинявай, имаш ли цигара?'
..'Мога да ти свия'
.
И в този момент се усещам, че все пак наистина люпя семки насреща й, очите ми са доматеночервени по обясними причини, ухилила съм се като диня, паднала от ремаркето и изобщо съм в един доста нелицеприятен вид... и се паникьосвам...

След тази случка отказах пушенето.

А, забравих да ти кажа, новата ми гривна мирише прекрасно на теле. На сурова кожа! :)