За бита и рал'тата

А всъщност никак не ми се работи, "Кат' ти обърша два шамара!..." - кзва тя и "Е отпуска пък ся, т'ва са подробности", човек винаги има избор, ама като го е срам да си признае, че нещо не го може и туй-то... сяда и го прави, а колко грозно ще стане накрая, сийбаомайката.
Иначе винце в Хамбара вечер и Ирен-изми, Данчо-визми, дълги дискусии с late за гледната точка на другите, така непостижима, и в крайна сметка мълчаливо влюбване в изригващата наоколо ми София. Всеки ден се ражда по едно нощно улично бебе.
Времето прекарано у дома ме кара да треперя неудържимо, рисува ми се, пише ми се, скита ми се, навивам канап около моливите, пастели по пода, пепелникът като малко островче насред морето от фасове и пепел по масата, самолети поръбват небето, млечни мустачки и попара...
Интересно как ограниченията във времето и финансите напоследък успяват да вкарат така дълго търсената организираност и спокойствие в ежедневието ми.
Напуснах университета. За малко, не по принцип. Може би.
Уча се да ходя с пантофи у дома, не е лесно да пречупиш свободомислието си до такава степен...
Саундтрак на последните дни - Four Tet, Florence & The Machine, Parov Stelar - Coco, Cayetano, Bebe, Chambao, линейките по "Черни връх", истеричната баба от горния етаж и подрънкващите в джоба ми последни стотинки...
"Някой ден може и да пораснеш", казва Анет и неволно ме усмихва, ще порасна аз, ще стана голяма колкото кораб, ще се настигна и ще се удавя :) Ей сегинка.


Owaikeo