the living road

Днес си взех боровинков тютюн. Великолепен е! И готвих яйца по панагюрски с много чесън, и обичах, и тръгнах да пера, но по традиция пак заваля... това се казва карма. И ми се ходи на Rainbow Friendship шествието, и в Сандански, и даже на работа ми се ходи, за бога, някой да ме клонра!
И забравих едни мръсни чорапи в колата на Денц.
В обратен ред:
Ивановските скални манастири са едно много красиво място, на което си взимам бележка да отделя повече време следващия път.
Пра ни невероятна градушка в северна България. Великолепни житни преживелици и парчета лед колкото ягодки, сиво небе и пресни залези - какво повече да искаш от един роудтрип. Обичам да усещам затоплена зряла пшеница по върховете на пръстите си, да вървя към хоризонта и да ловя звезди.
Бяхме на концерт на Пласибо в Букурещ. Не харесах града, хората са твърде спокойни, в хостела имаше дървеници. И падна голям пазарлък за билетите, накрая ми писна от мазни усмивнки и ръснах сто леи на касата като добро момиче. Не е като да има всеки ден концерт на Placebo я! А пък самата музика...! Летях по улиците като калинката от Minuscules, скачах, крещях, намирах си неща (пак)... И заветната ми циганка, която от дете съм решила, че ще срещна някъде по пътищата, така и не се появи. Но беше велико. Всичко.
В Русе спахме у Калоян, който се е захванал с графичен дизайн и беше по-хубав и мил от всякога. Бира с Бибс на "Тони", спомени в градинката на "Митака", отекли крака от дългото пътуване и лястовичи гнезда върху телевизорите в крайпътните кръчми. Не остана ненагризана слива по трасето София - Гюргево :)
Сдобих се с Тошко - Toshiba NB 100. Още му пришивам разни полезни програмки и събирам музика. Ако някой има Saltillo и новия албум на Placebo, може да качи в mediafire.com и да ми пусне линк :)
Иначе любовния живот - поотказах се за сметка на задълбаване в приятеството и улиците. Мога да твърдя дори, че отдавна не съм била толкова щастлива и спокойна.
Запознах се с Денц преди време - добро другарче, с което имаме приятно количество общи интересни и която може би ще споменавам от време на време тук, наред с всички останали. Това донякъде промени възгледите ми за човешките взаимоотношения и ме накара да проумея ценни неща, като например, че не е задължително да притежаваш нещо, за да му се радваш. Вече започвам да свиквам с факта, че подлежа на ежемесечна (или по-скоро ежечовешка) еволюция.
Не намирам време да рисувам, а идеите за тениски се трупат. Усещам как през предстоящата ми отпуска ще се разнасям из България с торба боички, гащи и кабели :)
Не намирам време за книги. Оправдавам се с това, че е лято и the living road е по-интересен от всеки роман.
Една чудесна жена дойде, взе ми книжката и ми събра всички нужни заверки за да продължа следването си. Уникално. Наесен съм в сесия! Смях...
Отскоро в стаята ми живее малка популация от мравки, модели на колички, хеликоптерче, самолет и една дебела нощна пеперуда. Съквартиранта Сашо все така се прибира за по 2-3 дни в месеца и ме е оставил на произвола на съдбата и спокойствието... Радостта от това да обикаляш къщата гол, крещейки и размахвайки ръце :D

Невъзможно ми е да разкажа всички чудесни неща от последните дни, нито да публикувам всички снимки. Имаше много палатки, пеперуди, огньове, концерти, работа, седенки и обич... Едно нормално, хубаво лято in proress :)