27.6.09

Somewhere over the rainbow friendship

Късна сутрин, Лзенец. Анимационни облаци. Закопчала съм ризата си накриво, аромат на пъпеш и касис в стаята, боси крака. Баща ми не е съвсем добре със здравето, научавам. Овесени ядки със сирене, нежна музика. Забрадка, маска за лице. Тъжно ми е, и не заради лошото време. Тъжно ми е, че все пак се страхувам, ядосва ме промъкващият се срам. Зарядно за батериите на фотоапарата. Добро утро, София, отварям прозорците, за да те дишам, преди да те докосна. Красива с липови коси, камерния хор на кварталните птици. Данчо се тревожи, а и му е мъчно, че не може да излезе заедно с Иса и мен, непоносимата. Всички са свършили парите, но се подкрепяме.
Ядките ми изкипяха.
Малката ще пристигне от Благоевград, още се питам защо не я спрях. Намирам по блоговете обещаните от Мила safety tips. Alif Tree и чаша турско кафе със захар и мека утайка, новини за Доган, някои неща простоне се променят. Никакви оръжия. То така или иначе Колт-а ми не е смазан и почистен. Бях заета да пера и да готвя яйца по панагюрски. Като една добра Жена. Да утешавам, като добър Приятел. Да обичам, като Човек. Да работя и да си плащам данъците, като Българка.
Сигурно бъркам някъде. Едни хора казаха, че такива като мен са Гнусни Изроди.

Ще отида на Rainbow frindship. Не за каузата, не за себе си. Защото мога, защото всичи би трябвало да можем. И защото напоследък бях толкова щастлива. Време е да видя реалността. А не мога да не си мисля, че каквото и да правим, очите, през които невръстните скинарчета и "обикновените" хора я виждат, никога няма да се променят. Нито сърцата на християните. Отивам... за да дам своите очи назаем след това.

1 comment:

Greeny said...

Гуш!

И гледах клипчето - хвана ме яд, че бях на работа. Ама много.