monday

свита до прозореца на стята си виждам седалките на пропълзяващи автобуси хладно осветени потръпващите вътре хора ме заливат сирените на линейките вечер седя до теб вкопчена с всичка сила в дланта ти усмихната
от тук виждам празни улични квадратчета дишам монотонния рев на двигателите кост до кост съм сама докато изтичаш през жълтите полета на изток