насам-натам

приземяване
дълбоко
синьо като нощ
където растат пеперуди и после се откъсват сами от стъблата си
ти си
вълнообразен полет
на повърхността извира светлина и капе
на дъното лежим с отворени тела и всяко падане
запълва недовършеностите
внимателно издълбани тунели болка
гръб облепен с пясък
вдишване, още едно стъбло се къса с мек пукот
не мърдаме докато прелее

и ето че са вече навсякъде с пухените си криле и личица
наострили погледи в нас хищно
хайде
излитане
леки от светлина
пеперудите капят и покриват дъното като есен под нас

на сутринта не си спомняш и правим юфка
кафе под облаци дим
самолетът е на бюрото
в мен е стоплено