Ацефин, Life is better on the outside

да си играеш на надлъгванка със себе си по цял ден, на "оле затвори очички", да си мислиш, че животът е локва, която просто можеш да заобиколиш.
същото е като ацефина, като всяко прахче.
да се самозаблуждаваш, че за всичко има време.
да блуждаеш.
да ти е fucking удобно.
да се надяваш, което е най-жалкото!

СПРИ
да НЕ правиш нищо
да омаловажаваш
.недостижимото
.хората
.себе си
култа към безсмислието
течението

или бъди, но истински, или недей.
какво правиш? искаш половината. някаква част.
стига ти, на всичкото отгоре.
така правят хората, които откъсват задните крака на жабaтa и я пускат, ЖИВА.

ето за тези нещ няма доза. ако ги разделиш, ще престанат да бъдат. не можеш просто да отчупиш каквото ти харесва.

но винаги е по-лесно да си затвориш очите, нали. хубаво си затвори всичко!
не мога по средата. това не мога да си причинявам повече.
не искам да стана като теб, не искам да остана себе си.