10.9.07

"...задаваше отговори."

в края на
тунел от плът
сяда тихо до детето си
и пали цигара
прашинки сух сняг

дете няма
и отдавна не пуши
нито краят
ще дойде някога

но къде трябваше да спре
къде как
щом не можеш
да счупиш сияние?!...

***

очите ти имат две дъна
едното пробито
другото огледално

и в двете се виждах еднакво лоша
докато не спрях да гледам
към себе си

1 comment:

sed said...

уау, благодаря ти за коментара, защото открих този блог, в който се зарових с някакво странно за мен настървение заедно с утрешното кафе... ;) чудесни неща има тук

благодаря
севда