в края на
тунел от плът
сяда тихо до детето си
и пали цигара
прашинки сух сняг
дете няма
и отдавна не пуши
нито краят
ще дойде някога
но къде трябваше да спре
къде как
щом не можеш
да счупиш сияние?!...
***
очите ти имат две дъна
едното пробито
другото огледално
и в двете се виждах еднакво лоша
докато не спрях да гледам
към себе си
10.9.07
"...задаваше отговори."
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
уау, благодаря ти за коментара, защото открих този блог, в който се зарових с някакво странно за мен настървение заедно с утрешното кафе... ;) чудесни неща има тук
благодаря
севда
Post a Comment