Писмо за Ирен (Септември)

И изобщо напоследък, някакво сладко-кисело пюре от странности и вкоравени, изветрели кубчета нормалност.
Леля ми си дойде за малко от Германия. Същата онази вълшебна жена, с медно-къдравите коси, есенна женственост и дълбоки, сиво-кафеви сенки около очите. Смее се много, някак нервно, както всички хора, които имат да много неща за казване и малко време да го направят, заеква от бързане, докато говори. Думи като дъжд от натежал до пръсване облак, които се изсипват спорадично под формата на насилствен порой или ситен влажен прах. После ми предаде по майка ми, че съжалява за всички хубави думи, които не е успяла да ми каже.
Dulce Pontes и невероятната песен за морето, много пепел наоколо и студът, който бавно се просмуква от теракоените плочки и сковава целите ми крака.
Изкъпах котката, спря да хапе за цял един следобед. Пазарувах, чистих, мих чинии, готвих. Трябваше накрая само да си вържа забрадката с пендари и едри червени цветя и да запаша хубаво шалварите около кръста си. Онзи същия, с голямата като луна бенка отдясно.
С Илияна мачкаме зелени орехи с пети и после ги отваряме с ръце, жълтокафеви устни и длани в Южния парк, както винаги - след дъжд. Колко ще е кална следващата гара и изобщо, струва ли си да тръгваме? Защо не иска черги. Майсторът-германец, един дядо, дошъл навремето в Каварна за някакъв концерт и останал да живее тук.
Същия седобед сбънах една своя мечта - взех заплата и влязох в една книжаница. Ама истинки влязох, казвам ти. Беше това, и това, и това - наръч книги, кото съм чела, имала, подарявала, губила, каквото ми хрумне, случайни и не дотам, нови, красиви, простички, напълних раницата, напълних себе си, напълних целия свят с книги, толкова се радвах... После валя град и беше много, много тмно, като полярна нощ.
Същия следобед, красивото й голо тяло до мен, сини чаршафи,разпилени корици и страници върху мен, в леглото, по пода, по столовете. Има всичко, казвам ти, някъде го има това Всичко... В очите й малки момичета от кафе са сплели ръцете си в кръг, статичен подводен танц...
Обаче днес ме захапа силно по усните, аз я ощипах и ми удари такова коляно в носа, че целият ми мозък се напълни с режещи звездички :)
Какво ти разказвах? А, леля ми. Томас, мъжът й, има странен тик на очите - често мига силно. Сякаш реалността внезапно му залютява и се опитва да я отмие. Иначе на Рожен хапнахме боб с таратор и много хубави препечени филийки. После ми беше тъжно в Дупница, минахме покрай цигански опън-еър и, естествено, пак беше валяло. Намерихме автогарата криво-ляво (ужас, а мога да ти кажа всички изходи за стоп от града иначе!) и докато се видиотявах с пакетче семки, три гълъба кацнаха на дланта ми и буквално се хванаха за гушите кой да налапа повече. Мешавица от криле и розови крачета. После заспах в автобуса и се почувствах тежка, тежка като самия Колизеум...
Днес рисувах, имах си писци от известно време, а сега си купих малък скицник и моливи. Хубаво е да имаш нещо. Все още. Вътре.
Запознах се с една Мария, Мария Vodka Connecting People. Красива алкохоличка с дълги редки коси и бързо омръзваща, но някак удобна тишина. Според нея съм била имала фенове. И таз хубава! Егото ми порасна като купчина тор в обора след обилно ояждане със ситно накълцано сено (Дядо ми го сечеше с балтийката на двора, миришеше хубаво, но по смайващите закони на природата телето предпчиташе да преживя моята детска рокличка. Жалко, че не беше моят дядо).
Присъствието й ми липсва до сълзи, но не мога да изюркам тялото си да се замъкне до офиса. Вместо това се оставям на липсата, наслаждавам се на силата й, на това как сграбчва стомаха и слабините ми в мощните си длани и оставя устата ми зяпнала, безсилна, мозъкът ми изтръпва и очите ми спират да търсят смисъл в образите наоколо. Алкохолно-цигарена вечер, рисувам мисли с фома и без смисъл, толкова е хубаво на листа, наблюдавам безучастно ръцете си и вървя, вървя нанякъде с чужди крака...
Знаеш ли какво мразя най-много. Мразя някой да се изказва псевдо-компетентно за циганите и сапуна.
Събужда се в четири сутринта и ме целува. Не заспива отново. Дълго, хаотично, навсякъде, ръцете й не толкова ме галят, колкото се засищат с мен, мисълта ми потъва в тези ръце и осъзнава усещането през тях. В тъмното настървено четкаме зъбите си заедно, пяната потича от ъгълчетата на устните ни, пари и люти. Смеем се. После правим любов дълго, безцелно, изненадвам се от скитането по мен, от това желание. Усещам мекотата си чрез нея и се чудя. Къдриците й като черни въпросителни по широките рамене, между пръсти-удивителни, коса като студен пясък, който изтича през тях, както в Бургас, когато нощем стисках брега и не можех да повярвам, че съм там, с тези две риби, със себе си. Won`t you believe it`s just my luck...
Дотолкова, че вече ме е страх да пътувам сама на стоп. Обадих се на един полицай, всъщност последния, който ме вози, и той ужасно се зарадва; като се върне от морето, ще си готвим заедно у тях в Костинброд. Изчервих се ужасно, докато се опитвах да му припомня коя съм :)
Вкъщи пак живеят ужасно много хора. Няма час от денонощието, в който да няма живот. Косата на Тошко е побеляла. Мери ще дойде с нас в Пирин. Драго се подстрига идиотски криво, един ден даже видях Ралица, Павлета прокарва розовщина навсякде около себе си, има и някакъв Пинко, Гальо идва на гости, всъщност всевъзможни хора идват и си отиват, а аз имам цяла една седмица да мързелувам.
Понеделник е, нали знаеш? Трябва да ти пиша, а и снимката с целунатата гума е ужасна ;)
Липсва ми вълшебната музика, която се случваше покрай Надя. Дтолкова, че й се обадих, а тя, вдигайки, запя, сякаш знаеше. Разсмях се, казах й, че само исках да я чуя, пожелахме си лека вечер и затворих.
Липсва ми брането на минзухари с Вили и Рамиз покрай замръзналия Батак.
Липсват ми нощните приказки на Дете.
Липсваше ми и мързелът, та си взех една свободна седмица, преди да мина нощна. Купихме си с моя разкош и учебник по турски. Тя се оказа гагаузка, корените й са в селото с най-хубавите пъпеши на света :)
Малкте, всекидневни неща, които прави. Простира, готви юфка, връзва си връзките на кецовете, простира. Малкте неща, които ме карат да искам да прекарам живота си с нея. Да се гордея с нея.
Ирен.. ами ако нямаше на кого да кажа всичко това?....