как съвсем на път to give up
задушавам се, не че не мога
и зъбите ми излизат през очите
стиснати
да ти го изкрещя, да ти го изтанцувам? да го е
спра

i hold
you hide
halves of a nutshell
as such will crack open
to feed the needs of others

this eye is a bleach you spill
tresspassing you crave nothing
woke me up from a dream through another
to ask myself either i've never slept
or i've never been here
while i know
you`re not anymore
leaving this place of wakelessness

живея в the knife,

онова поглъщащо осембитово бяло чувство след няколко чаши повече цигари и едно лице, едно 01010000111001
в една паралелна kosh za mrysno prane мръсно
бих имала смелостта за още един пръст
още едно откъсване
с непробиваемата упоритост на егоиста
в 1-цата се включвам отново две спирки по-късно, искрено се изненадах, сякаш беше секунда, подтискащ денонощен магазин и звучи "and isn`t it ironic, don`t you think.. it`s like raaaain... on your wedding day аз ще съм на 5 i take time
да изживяваш нещо сам е мастурбация, сетивна и когнитивна. не е истинско.

Ananina in the ladies' room

bloo's

очакванията са кофти нещо'

X-Sofia

lazy weekend spit

enjoy your lunchbreak / OVS industry junkdraw

или с други думи

Говориш за себе си, още няма за какво друго, не на мен. Дървета сресват думите ти през прозореца, осевата линия ги навързва на смилаеми снопчета между фаровете. Машината жъне пустош и изплюва монолози в града, далече. Тук общуването се свива до мълчалив диалог и се дърпа назад в цевта. Механични жестове, отсрещни фарове в миглите, сенки под очите, играчка в ръцете, посока. Необходимостта като цел. Въпроси, които никога не можеш да зададеш преди отговора. Стени, които те подреждат и кастрират, и не искаш отвъд тях. Механични нужди, чистачки на емоции, нагълтване с тишина след бурята. С теб ми е чисто, с дърветата и осевата линия между фаровете.