the hen-coop syndrome (again)

Глей ся, никой нищо не казва за новия ми хедър.
Цъкам възмутено и сърбам кола, 5:03 е и още нищо не съм писала за вчера. Айде, Жуже, нали каза, че ще ти е интересно, от мен да мине...
Та!
След като станах в неделя по обед и с Цвете правихме филийки и к'во ли още не, излазихме с Рара до София и се тръшнах гнусливо в офиса да трудодействам.

(Флашбек: Блъскам безрезултатно 30 минути по звънеца на офиса, отчайвам се, става ми студено, отивам в денонощния 345 и касиерчето ми дава телефона си да се обадя на колегата. Който не вдига. Накрая едно DP от съседния отдел излиза да си купи мляко и ми отваря. Цялата операция - 45 минути. Никога не си забравяйте ключовете за офиса... )

На сутринта с Теди палим фиатчето към нас... а там Жужа стърчи сред море от чували като морков в бостан и се хили на недоспалите ни мутри. То к'во няма да ти е смешно бате, а моите парцалки още лежат навсякъде из кокошарника и даже не подозират какво ги чака.
Хвърчат кактуси, табла, легени, чували, шкафчета (откраднах го, сърце не ми даде да го оставя там), въжета, улични табели, дюшеци, бурканчета с боя, покнижнината ми (която е 1/2 от покъщнината), кабели и огледала, даже някакъв испанец изхвърча отнякъде по едно време, много секси такъв...
Чак като пускам ключовете в пощенската кутия ми светва - баси, изнасяме се.

Ем да.
После се напукахме с яките баници по 60 стотинки (верно, има в София!), пихме кафе прашни, омачкани, гурелясали и необръснати (Теди), сложиха скоба на колата... Прибрах се.
Единственото, което успях да разопаковам, беше дюшека, опашкулих се в стария спален чувал и в четири следобед в понеделник вече ме нямаше. И светът почти ме остави да се наспя :)

Хубаво е, пак със 72 на работа, старите магазинчета, обичайната атмосфера, наизустените маршрути от Оборище към любимите чупки на София, Драгови на 5 минути от нас... Хубаво е да имаш килими и мебели, топличко и домашно :) Дано този път всичко е наред, ще правим пижама-парти за "освещаване" :) Снабдете се. И мусака ще има. Само да се оправим със Спаска :)
Уф и да не забравя... да си взема колелото от магазинчето за зеленчуци утре сутрин :D
Голяма система, т'ва 4-4-2 (4 дни по 4 часа сън на ден и 2 бири)

Та сега си търсим котка. Малка. Идеи?
Впрочем напоследък ми се влюбва. Усещам го като мишчица, викам й "Къш!" и я гоня с метлата. Дано котката помогне.

но"Шт!" Пловдив

ядох пълнени чушки, принцески и безумни еклери
спах в чаршафи!
намерих Рара-Мария и Гопето Маринов на улицата
бях замъкната на Crowfish (и ми хареса)
шлях се по пижама из града
гушках! всички!
"Таксим"-их (знаете ли, че на терасата растат фурми (или хинап)?!)
...и останалото беше твърде хубаво за разказване
благодаря, Жи, Цвете, Теч!

Трохички от устните на уикенда - дечица, пижамища, звездни лабиринти с призраци и някакъв афганистанообразен фрейм от главната:

Online pride shop

Stalik създаде следното:
http://pride.portokal.bg/
Радващо! :) Вярно, че засега разнообразието не е много голямо, но ми се ще да вярвам, че след време (и як спам с идеи?) може да се появят интересни неща. Стисвам му едно палче на човека.

Цвети

Днес Цвети си дойде, беше сцепващо радостно, прегръщащо и енергийно! Станала е прекрасна, силна, хиперактивна малка дама, усмихва се и поскача като врабче, преяло с шоколад :) Родителите й са сладки хора, майка й ме изпраща със сърдечно "Уважавайте се!"... Хубаво е някой да се върне от далече, хубаво е дори да блуждаеш из летището два часа, хубав е целият ден след това, защото знам, че тя е тук някъде... И малко по малко това усещане прерасва в повсеместна обич и благодарност. Особено пък като си помислиш, че в петък в Пловдив пак ще си направим вещерско сборище (Жу, Теч, Цвете, както чувам и Мо), а после предстои някакъв много шантав октомври с университети, нови квартири, dete у дома... и най-вече Пав! Домът ми явно е не другаде, а в хората, които обичам, музиката, която ме обича и, ами, кактусите :)

"Мамо, дръж."

Малко хайку на "Евлоги".

Shadia Mansour