Giving In

Saltillo - Giving in

You're born, raised and then torn down,
to look a little more like, everyone you meet,
And everyday that goes by,
you look a little less like who you used to be.

I don't mind the people staring,
cause I know they never see me anyway,
In these days, all the worlds the stage,
and everyone just wants to be the star.

This is all too heavy,
If you believe in your self,
But no one can hurt you with out your consent,
And I am not giving in.

Kiwi Hangover Shivering

задоволяваща, приятна болка в мускулите, студено, много е студено, студени кръгли мандарини, отнесена, ветроблаци и слаб, тих махмурлук, ентусиазъм и никога умора, в никакъв случай умора, опиянението не е в греяното вино, синия джин и кивито, опиянението е в очите и дланите на приятелите, в малките камъчета за го, в тенджерата с кафе на актьора и неизживяните роли, опиянението е в широките крачки на хората и ме носят, носят, носят напред, но е толкова студено...
когато сутрин се сресваш в стаята, aз се събуждам безобразно горда, че си у дома и започвам да се блъскам в теб като пеперуда в палеща електрическа смърт, като котка в огледало... пълна с преживявания, защото нищо никога не свършва, особено когато съм далеч от себе си и някой идва през бумтящо море от въображение, блъсва ме обратно в тялото ми и тогава всичко е наред, не само, но и сякаш винаги в било...

Daphnia - associations

When I dream

Trying to be ruthless in the face of beauty bruise pristine serene
she's got vacuum cleaner eyes that suck you in she stole the keys
to my house and then she locked herself out don't you wish you'd
never met her? now your lover went and put me in the ground, I'll
be watching you don't care about us. It's your age, It's my rage
It's who the hell you take me for. I'm unclean a libertine Instead
of stressed, I lie here charmed never thought you'd fuck with my
brain such imagination seems to help the feeling slide didn't want
you anyway every time I rise I see you falling but I don't care for
myself I'm in the basement, you're in the sky I'm prepared for one
big silence careful not to fall and you'll never wake up you are
like a hurricane there's calm in your eye. I want to love you but
I'm getting blown away. See you at the bitter end reminds me that
it's killing time so I'll be your liqour demons will drown and now
we're all alone cos it's wrong and i've been waiting far too long
for you to be mine I was alone, falling free Baby, did you forget
to take your meds I'm medicated, how are you? Forget your running
and the sex, the drugs, and the complications as if they could
erase it I break the back of love for you we're sown together she's
born to mesmer don't ever fake it and please don't drive me blind you
don't believe me but you do this every time when I dream, I dream
of your fists we'll rise above this before our innocence was lost I'll
wait my turn to tear inside you ‘cause if I don't we'll both end up
in the cold light of morning I'm well aware of how it aches because
I want you too you are one of God's mistakes someone to whom I
could relate.

Знаеш ли, обичам те

Докато си сърбам кафето тази нощ, мирише ми непонятно хубаво на диня и чета безсмислени неща, колкото да поразбъркам кашата в мозъка си, да не вземе да загори...
Докато вдишвам любимия си парфюм, заровила лице в дебелия слой сняг на покрива на някоя кола...
Докато пуша отнесено, изпружила крака между решетките на прозореца в офиса...
Знаеш ли, докато ЖИВЕЯ, мисля си: "Ти просто не ме оставяш да те обичам. Не защото не го искаш. Не защото не го искам. Не защото е нещо различно от факт. А защото просто не го можеш."
И, знеш ли, докато вървя към къщи тази сутрин, всяка една сутрин, виждам как подтичва някъде отстрани, между дърветата, малката усмивчица, която ти запали.
Трепти, звъни, подскача, настига ме, изпреварва ме, задъхва се около мен, води ме.
Обаче, знаеш ли, тя малко по малко изостава, губи се, изстива. Малката усмивчица, която ти запали.
Затова си я вързах на въженце. Единия му край закачих на твоите устни. И всеки път, когато извръщаш лице от мен, всяка крачка, която правиш с гръб към мен, всеки тласък назад, с който се предпазваш от мен, опъва въженцето и стяга примката... Здраво е като драконова жила, от себе си съм го изтъкала, девойко.
И знаеш ли, ще удушиш усмивчицата, преди да успееш да го скъсаш. Малката усмивчица, която ти запали.
Затова, моля те, не дърпай прекалено силно. Тя си няма крачета да те гони, няма си ръце, с които да те моли. Няма си и глас, с който да извика след теб.
Не казвай, че не си й нужна. Не би имала сили да възрази.
Сигурно не са ти обяснявали, когато си била малка, но ДА, можеш да причиняваш болка. Сега вече знаеш. Прибери си камшиците, ако не ти стиска да удряш до кръв.
Защото аз не вярвам в болката. Но пък, кой знае, стават и чудеса.