шотове

много ми се пикаеше по пътя за Ловеч, Павлина
чак се разплаках
безсилие
а ти беше делова като пиколо
като посланик на извънземните
плувнал в търкалящи се по миглите ми слънца
трябваше просто да скоча от колата
във вятъра
и да замразя всичко, скалите, сеното, пустия балкан
историите ти
преглътнатите "об.... .." след това
в раздрънкания вагон
до уличните кучета
когато исках да се вмъкна в теб до костите
след щраусите
и еуфорията
и малко по-надолу, до
стичащата се по мен усмивка -
стисках ззззззззъби...

не мога да почувствам липса,
коят да е по-голяма от учудването
седем дни
и толкова много цигари...
да, Индия. да, хляб.
да, идиот.
просто
Да.