...a few more pics HERE.
Та... прибрах се от германско/швейцарско.
Наместена в себе си, изпразнена, изпрана от всичко, боядисана с алпийско слънце.
Хубаво е. Трябва ли да знаете колко е хубаво? Прекалено е хубаво!
After all, София ме кара да се усмихвам непрекъснато, колкото и абсурдно да звучи.
Благодаря на Дени за умението да съживява след седмица липса на нормално общуване, благодаря на Крум за днешния ден и пазаруването на глезотии - никога нямаше да открия сама свещите с аромат на вода! :)
Благодаря на Сев и Бела за бирите в парка вечерта, двете бяха едновременно далечни и истински - на смрачаване едната ставаше все по-дълбока и древна, а другата - по самодивски лека и прозрачна. Благодаря за Куба и всички приказки!
Анет, напомням за Джойс. И да знаеш, че днес беше впечатляваща - ей така, по женски. Честито ти порасване :) Respect!
Някъде между Щутгарт, Мусберг, Тюбинген, Цюрих и Люцерн се бях заела да описвам всеки един ден, но накрая просто хлопнах тефтера и се разхвърчах на капки над пейзажите. Не ми се занимава... Липсваха ми чифт спокойни очи освен моите, липсваше ми говоренето с някого. Не е за писане таз работа.
е,
ReplyDeleteтрябваше само да кажеш
щяхме да дойдем да си поговорим)))
това със смрачаването ми стана странно, кой е бил древен и кой - прозрачен?))
между другото, сънувах човека, който четеше на улицата
седеше спокойно насред хаотичната смесица от всякакви хора и събития, която принципно сънувам
и още веднъж - и аз благодаря))
(а пък вечерта в icq крум ме пита "ама ти наистина ли не познаваш дете" хаха)
mon, струи нежност.
ReplyDeleteсев/сед/седенски/севда (оф!)-ебаси, как може да не ме познаваш!хаххаа
всички това се питат :р
ReplyDeleteсевд ;р
И аз мерси, и за книжката - почти не се сдържах да я почна, припомних си мита за Херо и Леандър (без подробностите, не ме бива в митологичните персонажи); и за комплимента - зеленото ми отива :))
ReplyDeleteНемскоезични държави с некомуникативен северен манталитет - още една от осъществимите ми мечти...
А, да, и помня за Джойс, за него рядко забравям, ама пак ми напомни, особено кога да ти го дам - като се върна. Пуснах си роуминга, по-точно някакъв младеж с приятен глас ми го пусна. Като си знам графофобията, никакви впечатления няма да напиша.
ReplyDeleteСев - ти беше древна, по някакъв леко стряскащ начин. за момент се зачудих какво изобщо правим в Твоя свят.
ReplyDeleteа аз днес отново се загубих по средата на Витошка. разгръщам нови полета на дезориентацията...
Анет - да, красива си. и не само. относно осъществимите мечти, почети Зелазни, а после си създай свят в бутилка :) там никой няма да те достигне, if that`s the point. някой казвал ли ти е колко много си противоречиш, впрочем?
dete - много ми е нежно и радостно! агресията се превърна в безобиден мил спомен :)
Толкова много неща се присетих само от тия ти няколко реда... Хубаво е...
ReplyDeleteха, изненадаа!))) това е защото почнах да мисля за старогръцки, което пък ме прави древна. споко)))
ReplyDeleteпрегръщам :)))
сев
Не си противоречи. Има защо. Всъщност е залипсвала увереност, че дори екологичната катастрофа, като продукт на човешкия разум (като продукт на природата все пак), е нещо прекрасно, пък макар и задължително за преодоляване.
ReplyDeleteА за емоциите - обичам вече да гледам на тях като на страхотни свирепи тигърчета, които съм пуснал на безопасно (за тях!!!) място в джунглата да си играят. Обичам да ги владея и да давам воля на не повече от една - "шефа" на "бандата".
anette, какво е Джойс, кажи ми всичко (няма да казвам "моля те", не съм сигурен защо)?
ReplyDeleteНяма как да не си противореча, след като постоянно споря със себе си и още не съм успяла да се убедя.
ReplyDeleteСашо, за Джойс не мога да кажа всичко, защото знам прекалено много:) Излъчвам го като мисионер от десети клас насам - любимият ми автор, чието най-важно произведение (и класирано за романа на века) все още не съм прочела и до половината. Малкото му име е Джеймс, рожденният му ден е на 2 февруари, всяка година чета на тази дата поне абзац, догодина става на 127 г.
Отдавна не съм мислила на старогръцки, време ми е и на мен.
anette, май те обичам! Какво ще стане??
ReplyDeleteМи ще трябва да се женим, няма как.
ReplyDeleteWow!!!!!!!!!!!!!!!!
ReplyDeleteКак те наричат на кратко, Ани ли?
ReplyDeleteЗа бога.
ReplyDelete!