j u n k p a p e r

2011-09-02T00:17:00.002+02:00

как съвсем на път to give up
задушавам се, не че не мога
и зъбите ми излизат през очите
стиснати
да ти го изкрещя, да ти го изтанцувам? да го е
спра

you can be a choke sometimes

2011-08-29T00:00:00.003+02:00

to overcome fear you open the gates to hunger
as it grows faster you follow
until it's never enough
reverse and choke on details
to induce a whole

what puzzles me in this engine of yours
is you rise to run over yourself again
pulling strings to the bottom
aiming at the further more
to the graceful point of noncare
when anything happens

have you been clutching on this key
for too long now
or is it your shifty streetlife self
you emrace and reject and push and breathe and two and three sup-p-eer-visiON!..
waves to the people, orange to the woman

watching you move

2011-08-28T03:54:00.001+02:00

i hold
you hide
halves of a nutshell
as such will crack open
to feed the needs of others

2011-08-03T07:52:00.002+02:00

this eye is a bleach you spill
tresspassing you crave nothing
woke me up from a dream through another
to ask myself either i've never slept
or i've never been here
while i know
you`re not anymore
leaving this place of wakelessness

живея в the knife,

2011-02-23T22:39:00.004+02:00

онова поглъщащо осембитово бяло чувство след няколко чаши повече цигари и едно лице, едно 01010000111001
в една паралелна kosh za mrysno prane мръсно
бих имала смелостта за още един пръст
още едно откъсване
с непробиваемата упоритост на егоиста
в 1-цата се включвам отново две спирки по-късно, искрено се изненадах, сякаш беше секунда, подтискащ денонощен магазин и звучи "and isn`t it ironic, don`t you think.. it`s like raaaain... on your wedding day аз ще съм на 5 i take time
да изживяваш нещо сам е мастурбация, сетивна и когнитивна. не е истинско.

bend

2011-02-20T22:59:00.000+02:00

Ananina in the ladies' room

2011-02-16T02:28:00.000+02:00

bloo's

2011-02-16T02:22:00.000+02:00

очакванията са кофти нещо'

2011-02-16T01:49:00.002+02:00

X-Sofia

2011-02-16T01:49:00.001+02:00

lazy weekend spit

2011-02-16T01:39:00.002+02:00

enjoy your lunchbreak / OVS industry junkdraw

2011-01-21T23:20:00.000+02:00

или с други думи

2011-01-21T23:07:00.001+02:00

Говориш за себе си, още няма за какво друго, не на мен. Дървета сресват думите ти през прозореца, осевата линия ги навързва на смилаеми снопчета между фаровете. Машината жъне пустош и изплюва монолози в града, далече. Тук общуването се свива до мълчалив диалог и се дърпа назад в цевта. Механични жестове, отсрещни фарове в миглите, сенки под очите, играчка в ръцете, посока. Необходимостта като цел. Въпроси, които никога не можеш да зададеш преди отговора. Стени, които те подреждат и кастрират, и не искаш отвъд тях. Механични нужди, чистачки на емоции, нагълтване с тишина след бурята. С теб ми е чисто, с дърветата и осевата линия между фаровете.

искам да пиша отново,

2011-01-14T21:09:00.002+02:00

липсва ми, сякаш скелета ми го няма.

за целта имам нужда от малко помощ. купичка с думи.

моля, ако някой някога е чел тук и все още иска да чете този блог, нека ми даде малко думи, без връзка помежду им, колкото повече, толкова по-добре, например:

зайче
винкел
гума
такси
спя
[...]

в замяна ще пиша за тях, около тях, с тях, отвътре, отзад, както пожелаете. ако се получи, ще съм щастлива. благодаря ви!

when you don`t know why - втора част

2010-07-29T22:18:00.005+03:00

Порочност ли е обратното на невинност, или има някакво хлабаво междинно състояние, което да използваш за извинение, мисли си, докато стърже моркови на новото ренде. Завърта ги на всеки две спускания, подостря като колци за домати.
Искаше през нощта да го набоде целия с тези орязани пенисовидни зеленчуци и после да облизва кръвта от тях, един по един.
На другия ден отиде рано в метеорологичната станция и изготви най-слънчевата прогноза за петте си години работа там.
С колегите си бяха сглобили малка землянка на поляната зад гаражите. Последният ползвал я имаше грижата да я остави чиста, заредена с бутилка вода и кроасан, и да дезинфекцира общия колан-челастратор. Прекара остатъка от деня там с един от студентите си. Бедничкият младеж, винаги си носеше чадър и никога презервативи. За него този ден беше истинско проникновение. За нея всеки ден изобщо беше разредител на фантазната есенция.
Харесваше простите неща. Опростяваше ги до небитийност с нарастваща скорост. Осъзнаваше, че светът някъде там е сгромолясваща се пирамида индустриални зверове, че матриархатът е просто ниско стъпало в еволюцията на цивилизацията, че войната е нещо лошо ама ей-на, но някак не можеше да надскочи усещането, че значение имат само настърганите моркови и движението на въздушните маси. Може би и въздушните столове, понякога. И в редки случаи въздушните целувки, при децата.

__________________________________ конец __________________________________________

when you don`t know why, you can do it forEva'

2010-07-28T21:28:00.007+03:00

Беше се разплул безпомощно в стола срещу нея и се опитваше да се скрие зад вазата с хилаво формално букетче, изплющяно насред масата от някой интериорен дизайнер с усет за естетика под научнообяснимото равнище. Неистово се мъчеше да не зяпа в деколтето й и за по-лесно се фокусира в стената на отсрешния тротоар. "КУР", беше казал някой със спрей там.
Мълчаха си вече двайсет минути. Той, вазичката, стената. Понякога му се струваше, че е казала нещо, а той е забравил да отговори, и се мъчеше да си спомни какво. Тя беше стъклена. Той, стената, "КУР", стената...
- ...жи ми поне защо? Какво ми липсва? - ехото отекна в черепа му.
- Кур! - сепна се.
Тя си нахлупи тъмните очила и зачатка надолу по улицата. Еманация на феминизма, but she`ll never have the balls for it. Отдалечаваща се емоционална бъркотия, напомняща натъпкана с бесни зайчета гайда. Иди после обяснявай защо.
Съвсем случайно не я блъсна трамвай три пресечки по-надолу.

Същността на нещата се коренеше някъде в кутията със сенки на майка му, един анален термометър и непоносимостта към водка. Можеше да рисува, но само по себе си, и то с педантична вманияченост. Затова спряха да му купуват боички и маркери на 6. Малко по-късно откри Кутията и преоткри лицето си.
После забрави за всичко това, първия му път беше с втората братовчедка на третия му баща в душкабината на някаква TIR-станция, докато пътуваха на стоп към Полша, и неусетно теорията за еволюцията превърна същността му в оксиморон - да бъде съвършена опозиция на самия себе си.

- Сънувах, че пътувам с малка миньорска вагонетка по едни тесни релси и се превръщам в точица посред изгрева. И бях и точицата, и наблюдаващия, сякаш можех да видя себе си и да си помахам, както се нося по релсите. Имах брада, черна, като на Ботев ама по-рядка. Отвисоко релсите се виждат като златна ивица в безкрайното поле. Памуково поле с разпръснати из него стълби. Можеш ли да се досетиш за какво? За да може като се набере памука, да се качва направо на небето по стълбата. А ти какво сънува?
- Прилив.
- Само прилив?
- Имаше и някакво богослужение на брега.
- Защо пък на брега?
- Погребваха морето, стори ми се.
Това канапе бе чуло доста такива истории. Пружините на въображението му отдавна се бяха разхлабили достатъчно, че да го спуснат почти до дъното на дупката.

На спирката седи един клошар, чете "Капитал" и замислено гризе домат. С последни лъчи денят изсипва сенки от кофите за боклук и ги рита по улицата.
- "Чук" е когато не можеш да си мърдаш краката и виждаш всичко двуизмерно, в пресичащи се кадри. Тогава има шанс да уловиш малко мръсно вдъхновение на границата на смисъла. Всичко е повод и причина.
- Глупости.
___________________________________________________________________
*to be continued* - Ева, оставям си няколко думи за утре ;) 21.
И не знам, забравих да питам, трябваше ли да е единен свързан текст или може и така?

обедни почивки в завода

2010-07-27T21:07:00.003+03:00

зяпам безучастно редичката спрели жълти прозорци на покрива на диспансера отсреща, отново. тяло подарено на улицата, извън благоприличието на плътната завеса
какво ли е
напомня спрял автобус нощем, пълен с юмруци монотонна светлина. бих ли могла и така?

по-късно установявам, че изпитвам почти болезнено удоволствие от всевъзможни незначителни неща около себе си. размачквам яйца и сирене в тюркоазена купичка и изобщо не ми пука за диспансера, за човека на отсрещния тротоар, чакащ да се раззелени, за сестрата на шефа. три цвята изпразващи света от съдържание - сняг, слънце, океан. виличка.

*

нужда да прибера очите около снимките ми в еднопосочна правоъгълна рамка. дръпва ме за обектива и изписва Istanbul2010 под папката много преди и дали.
кога точно дистанцията се превърна в приоритет и основа на спокойствието и защо отдалечаването винаги е така накъртващо сладко, мамка му?...

*

загнездена на предната седалка безотговорно сипвам на Б. преливащи черпаци егоцентрична философия, когато забелязвам контролното апаратче на жената пред мен. прескачам седалката, изричам заклинанието ооооуу факк и се материализирам навън през най-задната врата на 9. губя се в квартала, главата ми лук се търкулва по паветата и бърза към близката най-локва, на срещата цъфва топмодел с гадже като изрезка от Cosmopolitan, много мили, явно аз някъде бъркам.
искам всички да ме оставят на мира, и моделите, и акробат(к)ите, и контролата, и продавачките на лук, ало? можеш ли довечера...? и ти, и аз себе си, гузен ескапизъм посред нуждата да обичам сякаш пресича субстанцията и я прави безвкусно парцалива

*

- Какичко, накъде ме водиш?

из напоследък

2010-05-30T17:39:00.002+03:00

while I`m away
while I`m loving you

in between moods - late night session

2010-05-30T03:49:00.001+03:00

the balloon doodle

2010-05-26T22:02:00.004+03:00

you can pick up a line and stick it between her lips like a sour cutting candy then pull it out and tickle your ego in this constant struggle against the apathy of counting days and days and counting and shitting around like a growing caterpillar a butterfly you`ll never give birth to around her

monday

2010-05-25T00:29:00.004+03:00

свита до прозореца на стята си виждам седалките на пропълзяващи автобуси хладно осветени потръпващите вътре хора ме заливат сирените на линейките вечер седя до теб вкопчена с всичка сила в дланта ти усмихната
от тук виждам празни улични квадратчета дишам монотонния рев на двигателите кост до кост съм сама докато изтичаш през жълтите полета на изток

към

2010-05-06T23:49:00.003+03:00

айде за миди! :)

насам-натам

2010-05-06T21:12:00.005+03:00

приземяване
дълбоко
синьо като нощ
където растат пеперуди и после се откъсват сами от стъблата си
ти си
вълнообразен полет
на повърхността извира светлина и капе
на дъното лежим с отворени тела и всяко падане
запълва недовършеностите
внимателно издълбани тунели болка
гръб облепен с пясък
вдишване, още едно стъбло се къса с мек пукот
не мърдаме докато прелее

и ето че са вече навсякъде с пухените си криле и личица
наострили погледи в нас хищно
хайде
излитане
леки от светлина
пеперудите капят и покриват дъното като есен под нас

на сутринта не си спомняш и правим юфка
кафе под облаци дим
самолетът е на бюрото
в мен е стоплено

some canvas stories

2010-04-24T23:16:00.001+02:00

къде зимуват раците

2010-04-24T20:43:00.011+02:00

Да оправдая с нещо отсъствието си:
Живея на 'Прага' и 'Славейков' от около 2 месеца. Благинка. Мястото чинно боядисано и подредено от дружина: Ева, Данчо, Цвети, Дени, Васко. Rainbow Squad! Киви, люляк, Бенджамин like. Прекарвайки повече време вкъщи след работа напоследък отколкото през последните 2 години сумарно, реших, че всъщност доста ми харесва и ето защо:

будоарът и парчета Стена

гледка, без линейки по изключение

Нина, събота сутрин

бенджамин и 'купчинка' в зародиш

Ъгълът...

сутрин е така

ванилови, и рисунка на Данчо

на уайтборда в кухнята тия дни

Mother spring`s

2010-04-24T16:42:00.002+02:00

и един друг поглед в утробата:
(click to enlarge)

I`m getting better at this :p

family

2010-04-24T15:28:00.006+02:00

няколко заигравки:

*малко бебе, офисно
*по-голямо бебе, кухненско, снощи
*VICE

click to enlarge

juxtapositions

2010-04-22T20:11:00.005+02:00

представяш ли си, слушам гуано ейпс цяла вечер.
колко назад, още малко до бентовете, на които ловяхме рибки като деца.

напоследък ставам наистина добра. дори малкият черен човек ме потупа лично по рамото, физически и писмено. отново. трогнах се. powerpuff-like. йее. справям се поне с работата си, ако не с друго. какво прекрасно чувство.
*
днес стана такъв софтуеървн гаф, че компанията може да понесе огромни щети. и ние също. не е кефещо да си наистина добър в нещо, което се сгромолясва. не е честно.

съсипах една връзка. отново.
*
превърнах я в абстрактно приятелство, което крепи ума ми цял тук и го развива.
йее.
and lived happily everafter.
беше много смешно, трябва да признаеш. всичко това. като филмче на Алмодовар примерно за лесбийките, с неговото многообразие на понятия за любов. искрено ме радва сюжета.

намерих си на улицата Васил и после една прекрасна поставчица за вино от онези дървените, дето се разгъват като едновремешните сушилници. върши чудесна работа на поставка за Тошенце. винаги съм искала такава.
*
добре де, не я намерих на улицата. беше на перваза на първия етаж на някаква къщица. открад я. срам ме е. все едно.

и разбрах какво е мукава най-после. сега остава и да разбера какво искам да правя с нея. някакъв рисувателен период... много ме бива и с щепселите.

*

2010-04-14T01:37:00.002+02:00

Не знаех, че мога да изпи/т/вам толкова sилно щастие.

В нюанси на обожание към.

burstard

2010-03-24T23:50:00.009+02:00

Пуша - като за предпоследно. Може би.
Метаморфозата взима първите си жертви, малка червена лампичка на лявото слепоочие, виждаш ли я, между кичурите, как ти се усмихва. Трепери, не беше чак толкова студено, трепери, от снимката на другия ден е изрязано лицето и дупката е запълнена с чужди.
Припознах се на улицата, нарисувах те върху друг човек, искам да те видя. Онази липса като ритник в стомаха. Дали така се чувстват бременните, когато бебето рита? Прави ги щастливи, нали?
Чаша вода и две съобщения. За Люксембург, рибките и тишината.

за бита, трюмовете и лошото време

2010-03-23T23:11:00.002+02:00

2010-03-23T02:13:00.004+02:00

Долни Чифлик, Варна
неделя
до Саня.

sunday morning all week

2010-03-15T22:07:00.003+02:00

"Хората са крайно нелогични", пише малката.
Мълчиш от месеци...

Три метра светещи топки с цвят на есен, разкошно дюшеме, зелени стени, червени чаршафи. Свещи на поразия. Френски прозорци в синьо и "улица ПОГЛЕДЕЦ". Леко хаотична. Избръсната, някакъв червен лосион за тяло.
I hate doing it for myself.

Намерих от онези шоколадови десертчета съвсем случайно днес. Купих ти. Мислела си си за мен явно. Аз си мислех за щепсели. И между другото, оправих го, но никога няма да се досетиш как - с прежда! В момента топките ми греят ексхибиционистично до прозореца.

А тя милата се заела да ме окултурява, на това му казвам да събираш миди в гората, чак днес изхвърлих бутилките й от стаята, едвам ги прежалих, честна дума... А от време на време и по някоя перла намира в мидите, чудна работа.

вселенското ми парче :)

2010-02-28T16:52:00.000+02:00

седмичен алманах

2010-02-25T23:48:00.008+02:00

Ще живея при Врабеца. Вселенската се държи странно, никак й нямам доверие като започне да изпуска подобни неща на пътя пред мен. В момента съм леко разтревожена от това местене, което предстои да се случи без грам координация, пари и телефон до два дни. В събота - пейнт парти :)
Мислех си днес в офиса за бои, цветове, улици и защо с Денц никога няма да осъществим нито една от великите идеи, които ни хрумнаха през последната година, зачоплих Paint и ето какво се получи, с малко заглаждане след това у дома на Photoshop:

Miss you, копеле.

Понякога шефа много ме дразни.

И разбира се десертът, за Ева.

Ако някой с кола и два часа на разположение в неделя случайно прочете това, замисли се колко мил човек съм всъщност и реши да ми помогне с пренасянето, да не се срамува да ми се обади! *следва пърхане с мигли* :)

2010-02-23T00:24:00.003+02:00

Идва един момент, в който си казваш стига, аз съм това, което съм, и няма да бъда това, което ти мислиш, че си ме направил.
Изморих се да бягам. Изморих се да мисля и как да не бягам твърде бързо. Не мога повече да се грижа за теб. Искам собствения си живот. Не нашия. Искам да бъда себе си. Сама.

Колко години са му нужни на човек обикновено, за да осъзнае нещо толкова просточко? А ако го е знаел винаги? Колко години можеш да се чувстваш виновен и да тъпчеш в кръг около собствената си липса?

Остави ме да го направя. Знам точно какво ще ми струва и е плашещо, да. Но това съм аз. Очевидно не ми се удава да съм нещо друго, с когото и да било.

wonderful stories of the city

2010-02-22T21:30:00.009+02:00

This is my evening off.
Off life, off people, off work, off sex, offly happy.
I`d really like to picture it for you but Oly`s battery is out, mine too, and I`ll just leave it for some other time, as I usually do.

This is a time to go off yourself too. I`m sitting naked in my room smoking, pretending to the world that I`m in the bathroom. As you please. Letting it all flush feels kinda better when you`re alone, don`t you think? I even let the water run so that it could sound more natural.

Today, I was walking completely shut down a boulevard when a handsome worried stranger came to me and said:
- Excuse me, do you speak some english?
- Yes, yes I do. Tell me, what`s...? - my voice is out of service here.
- What does 'hubavo' mean?
- Uh... it means something good, something that... makes you feel... nice.
He smiled, suddenly revived:
- Wonderful! Thank you!
And he was gone. I started laughing.
Five seconds later I got texted:
Samotno mi e.kaji mi ne6to hubavo.

There was it. A small insignificant miracle, and you asked for it. Then actually it was given to you. Take it as a sign. For what? That things happen.

Staying naked so long just telling stories like that made me freeze. Now really, bathroom time.

*
It`s a joy being here with you tonight.

I`ve got cancer in my ears. It makes me hear weird things.
- Why, I love drops. They remind me of nipples. And... nipplerain, yey!
- You`re sick.
- Oh come on, you thought of it first, I just said it out loud.

I wish it didn`t mean anything, I really do. It`s sad not to dispose of your own emptyness. You`re always there with yourself, you can`t just kick the bastard away again.
It`s also sad that I won`t be hearing from you for awhile, and I`d really love to. This evening keeps repeating itself every few days and I`m kind of wandering, what the f*ck is my life going to look like from now on. It is quite embarrassing and confusing, though.

- Duuuude, you should totally see this, the road is prrrretty!
- I want to feel the grass growing out of mi back again... in sparkles...
- You know, you should totally wake up, man.

- F*ck me like a dandelion! Why is it so hard for you to understand, why does anything have to be hard at all?
- What`s with the agression now, bitch!?
- See? That`s what I was talking about!

What does 'hubavo' mean to you? What`s the first that comes to mind?
I imagined a yellow pear. Have no idea why, just popped out. And it was so sweet, and the feeling you get when you tear it with your young teeth...

What does 'hubavo' mean to you? The so-called 'smell of clean' from the childhood. Later on, I loved women who smelled... pure. Every drop of treir satisfaction was a serenity.

Placebo. Another thing in my life I can`t replace. It`s become me. This whining bastard Brian too.

How do you feel about being lied to?... See? That`s why I said "no". Well, mostly, that`s why I didn`t say 'yes', come to think of it... Anyway, what were you saying about those shackles?

This has become exhibitionistic, you`d say, quite typical for your conception of "unsocial". Quit rolling those eyes, I can see you.

*
That was the story of a lazy woman.

първи снимки с Oly и препълнени дни

2010-02-15T01:10:00.001+02:00

... които не ми стига времето да опиша.

следва продължение

you know you're right

2010-02-06T00:13:00.004+02:00

...и в единмомент най-неочаквано си намирам това:

ами...

llorca

2010-02-05T23:15:00.010+02:00

ето вече и аз съм горд притежател на един скъсан чорап, Данчо, а ми се случиха толкова прекрасни места, на които трябва да те заведа
скачам високо пазете си таваните
прохождам като новородено плъхче в шепите ти
вселенска, вселенска, колко да е вселенска
и за пореден път ме прибира улично куче
как не ми хрумна да го кръстя Лорка
тичаме и се хапем хората гледат странно
лицата им са толкова дълбоки чак продънени
от собствената си тежест
а ние с Лорка сме леки, к'во знаеш ти

Архив:
- Ти си ненормална!
- Нормално!

Години по-късно:
- Знаех си...
- И аз си знаех.

стените са изписани като в сънищата ми и така хармонично произволни от всеки един ъгъл, някой е измъкнал това място от главата ми нарисувал го е и е толкова истинско някой ми е намерил пътечка
във високата трева ♪♫♪♫♫♪
и както си пиехме звънна една непозната жена
представи се за бременната ми учителка по литература от дванайсти клас
и ме помоли да напиша нещо за някаква книга
даде ми имейла си и изобщо доста станно включване
от Ерата на Доброто Дете
намери си място
оставяш ме да поройнича върху ти да промивам
колко прòмила?...

и изобщо какво съм се разписала напоследък, я да млъквам.

artist unknown

fortune

2010-02-05T01:44:00.004+02:00

шай-шай-шайка преяли със себе си некрофили заеквам мислено и поливам стeната на Butchers и бедрата си с вино по случай кръщенето на дъщерите Еманация и Емпатия знаеш ли, облекчение е да те познавам
някои неща които сме пропуснали в детството
просто искам отново да мога
следвай ме ще ти намеря кон
следвай ме ще ти разказвам за порното с парашутисти
и унеса на полските залези нагазили в рибарника
води ме
бързо за ръка през хората де'а кой дава книжки на такива хора бе
води ме
мечо пух ако ти живееш сто години...
давай оперирай ме
всичко се е сраснало в мен и не помръдва

[...] a scrapbook of sounds from violence and achievement

2010-02-03T21:58:00.008+02:00

о колко са арт всички напоследък и колко ги боли коленете ми сини рамото утихва вече някаква много цветна пролет е пропълзяла по кожата ми и си е заминала друго не си спомням вървейки по тихите като църква улички на лозенец крайно неритмично поклащаща се синя качулка cover me cover me uncover your best disregards scribble out your tiny hate for me in purple вечерта се сгромолясва върху ми с попско опело в трамвая иззад подивели от умора брадясали очи и две усмихнати лица които ми махат жизнерадостно в магазина аз не познавам тези жени каквото и да си мислиш вече няма значение защото не искаш да ми повярваш и не можеш да знаеш все едно да подариш картина на слепец за да си я има просто ей така пускаш ми бримки и сърцето ми е за пране... а прах не ползвам отдавна, избелява ми светът от него.

'bout work and some new sensations, fear for example

2010-02-03T01:30:00.007+02:00

вървим дълго по релсите четиримата и Д. ме прегъща отвисоко, онова топло чувство, че на някой му пука, дори се обади посред нощ да провери дали съм се прибрала... повече или по-малко невредима, облекчението най-после да хлопнеш вратата след себе си под носа на целия този позитивизъм и да увиснеш в тъмното с чело на стената. следва коридорният рев и в един момент вече не можеш да спреш да скимтиш като животно, вдигаш ръце към лицето си да скриеш пристъпа, любимият ми от поредицата абсолютно излишни жестове, които човек прави дори когато е сам. недоверие, отегчение, поредното "не знам" и малки нощни факсове от типа "няма да мога да съм себе си без теб, но това го разбираш най-добре, когато не ти го казвам"

- Къде си?

толкова ме е страх, можеш ли да повярваш.

suspended animation in purple. phase one.

2010-01-30T01:31:00.008+02:00

Това е нелепо.
Този път искам да проследя метаморфозата от началната й фаза. Защото съм сигурна, че ще има продължение. Бях започнала да се превръщам в една оядена гъсеница, нахапваща с все по-малко желание заобикалящата я среда. И изведнъж - вакуум. Иляза съм всичко около себе си и започвам да строя пашкула. Следват месеци на тих размисъл и куха неподвижност.
Сега... сега се протягам...

Докато си мислех тези неща в банята, съвсем забравих да си измия косата. Ето връщам се и дълго мачкам с пръсти топлата тъмна какофония на главата си. Уютното чувство да се заровиш в себе си, с грижа и любов.

Да нагласим фокуса.
Кадър. Едно.

Нали знаеш как поредица от събития водят понякога до една точка на пречупване в съществуването ти, след която просто нищо не е същото. Като да надуваш един балон дотам, че да гръмне. И един ден сядаш и се замисляш, добре де, откъде тръгна всичко? Какво предизвика тази метаморфоза и как изобщо се забърках в това?! Какво се случи с мен?
Ще се опитам да проследя процеса. Чувствам се като бременна. Само дето не знам кога и какво ще родя. Но искам поне да запазя нишката на зачеването.

Може би в един момент се преситих. Fed up. Хлопнах кепенците, скрих се под юргана, балсамирах се в музика и кротичко зачаках да се мумифицирам. Изморих се, честно казано. И нищо не беше чак пък толкова важно, че да е важно за мен. Мозъкът ми се просна на канапето, вдигна крака на табуретката, запали си една "Арда" качак и каза "Виж к'во, малката, оправяй се. Аз бях дотук."
После нещата започнаха да ми се сливат. Забравях. Давах все по-малко обещания. Започнах да отделям все по малко енергия за някаква продуктивна, а не консумативно-инертна дейност. Все повече неща ставаха "чудесни, но... ами не".
Забравих дори, че нещо съм забравила - а именно как да бъда себе си.

Не споря. Не обяснявам. Не давам. Все по-трудно преглъщам другите, безвкусни са ми, засядат на гърлото. Всяко мое сетиво търси лекотата. А тя неминуемо разочарова в даден момент, когато откриеш колко E недостатъчна. Пристискаш едно лице до гърдите си с цялата нежност, на която си способен, и после го блъсваш колкото се може по-далеч от себе си, от страх да не се заразиш с тази куха, лека празнота. Късаш глухарчета, целуваш ги и ги духаш, защото знаеш, че ще поддадат. Играта те забавлява, хвърчи пух и ако много се постараеш, можеш и да не чуваш писъците.

И една нощ, както си тъпчеш по същия познат маршрут към познатото вкъщи и броиш ударите на сърцето си, внезапно осъзнаваш, че не може повече така. Вървиш през снега в една малка гора с редки черни дървета, абсолютно сам посред нощ, и си намираш бебешка шапка. Хъ. Пет крачки по-надолу намираш бебешка ръкавичка от бял плюш. Мнъ?! Колко е широко и пусто в тази гора... И все пак - ръкавичка. София е парализирана от виеща като сирена тишина и ти се катериш по вкочанените й кръвоносни съдове.

Половин час преди това осъзнах, че винаги има още и че отново съм способна да чувствам изненада, изумление, възхищение и абсолютно детска радост заради някаква случка.
Открих сезона на внезапните решения, които човек взима, когато следва само и единствено интуицията си, без да се влияе от фактори като житейски опит, възпитание, хуманност, етика, емоционална интелигентност и чувство за самосъхранение. И какво ми се случи? Срещнах една... жена, която за един час успя да ми създаде изцяло нова концепция за човешкото поведение и психика, за това какви неща и прозрения могат да те сполетят, шляейки се безметежно из София и за абсолютната относителност на изкуството като изразно средство. И даде начален тласък на драстична промяна в себеусещането ми.
Ето тук.
Започна метаморфозата ми.

И заради този 1 час с нея, който по никакъв начин не си представях как ще протече, постъпих за първи път в живота си по откровено груб и безотговорен начин с друго човешко същество. За мен е новост да го правя съзнателно ;)
Апатията ми даде незабавни резултати - това се оказа най-доброто решение, което си спомням да съм взимала някога. Не преувеличавам, просто бе изборът, за който със сигурност не бих могла да съжалявам, до каквото и да доведе. Първи пробив в моралните ми ценности.

Впоследствие си мислех, добре де, аз съм едно нищожество, но си намерих плетена розова бебешка шапка с личице, плитки и надпис "Oilily Miss Knitty" на дъвро в парка посред нощ, значи няма как да бъркам. Така е трябвало и толкоз. Отворила съм всички прозорци и врати, изгорила съм завесите и черупките си и чакам. Лъчи, вятър, топлината на врящия живот върху себе си, ритъма на времето в пулса си. И те идват. Като цунами. Хора. Лица. Места. Думи. Музика. Път. Дживение. Гласове. Посоки. Тласъци. Един водовъртеж от засилваща се енергия.
В този момент разкъсваш плацентата и метаморфозата ти е вече узряла. Светът е около теб, можеш да се протегнеш и да вземеш каквото пожелаеш.

Като презрееш, ще тупнеш на нечия глава и ще си кажеш "И таз хубава, какви неща ми се случват!?..."
После ще дойде моментът, в който ще се запиташ как се е почувствала главата от факта, че си тупнал именно на нея. Това се нарича емпатия, разбиране. Комуникация. Всяко прераждане започва с един ето такъв удар по главата. Една по-тежка и продължителна форма на факсовете, която се отразява на изграждането ти като личност. Чувството е малко като да се озовеш в един свят, изглеждащ досущ като този, в който си бил допреди секунда, но коренно различен и сбъркан. Не знам дали ви се е случвало да имате такова чувство, но е крайно притеснително :)

Очаквам да видя как ще продължи метаморфозата до превръщането ми обратно в костилка. Нямам търпение даже. А тъкмо си мислех, че никога повече нищо такова няма да ми се случи. Искам да направя куп неща със себе си, изпитвам личностен глад. Благодаря на Ева за лимона, на Ники за лекциите и на Илияна за оригамите ;) Останалите да не се учудват.

Currently tuned it:

2010-01-20T21:30:00.007+02:00

днес искам да се похваля, че след дълги часове ръчкане, ръгане, вадене, проклетисване, молби, терзания и трепети, научих много нови неща за... windows, wireless и вирусите :)
също така открих, че надеждата не е само за глупаци. с нея и малко усилия наистина се постигат чудеса. денят ми започна отвратително безпарично, премръзнало, закъсняващо, претоварено, недоспало и притеснено. в края на деня се оказа, че разполагам 3 пъти повече средства, отколкото предполагах - мистика!, изчистих си Тошенце от вирусите, оправих лайн... да де, грешките по хард диска, пуснаха ми телефона и най-накрая подкарах нормално интернета у дома. успях даже да си откъртя дрехите от простора и да ги наредя в стаята да се сушат. сега светът ми е ароматен и свеж :)

а иначе какво се случи в последните дни, кратък ъпдейт + размишления:

тъкмо като се прибирах преди малко си мислех колко добре е композиран конкретно този град. има фонов шум с едва доловими промени в честотата и силата, на големи тихи вълни. има и кратки звуци, по силни и на по преден план, които са си отделни сола в произведението, със своя увертюра и каденца, много различни едно от друго, например куче, звук от падащ предмет, преминаващи хора. живея в по-тихата част на лозенец и е някак горско, сутрин има и птици, някво малко островче в голямата зла каша. става въпрос за огромно разнообразие от звуци и то без прекъсване помежду им, като в сет. в малките градове има големи скучни паузи. а софия е музикална. затова я обожавам, тя е съвършерна композиция, отговаряща на личния ми вкус. изумява и не спира. леко минорен индъстриъл през нощта.

трудно ми е да споделя цялата налудничавост на нещото, в което се превърна този ми уикенд. общо взето няколко души връхлетяха с гръм и трясък в живота ми, или по-скоро аз налетях на тях, очаквайки едно поувяхнало виждане на стари приятели и скучни непознати, с което да отбия част от емоционалния си дълг към една много специална девойка, няма да я нарека жена още. тя, приятелите й и цялото това безумие, наричащо се Търново, плюс две котки, ме накараха да се замисля за куп неща да открия, че животът далеч не е само такъв, какъвто аз го виждам и очаквам да бъде. познанията ми за човешката психика също преживяха леко сътресение. получих и много любов, доверие и смях. както и малко повече внимание, отколкото бих желала, но за това е виновна тя. където и да отида, всички около нея ме познават, без да са ме виждали никога преди. стряскащо е. все едно внезапно попадаш в гора от стари приятели, които за пръв път виждаш. кара те да се чувстваш като страдащ от тежка амнезия.
другото странно е, че там всички пият много и не им пука от нищо, живеят върху, над, под, до себе си, понятието лично пространство е просто поредния неразбираем психологически термин. в известен смисъл това създава уют и усещането ми за самотата като рак на кръвта, от който никога няма да се излекувам, временно се изпари. беше страхотно. но от друга страна в един момент ти се изка да извикаш "ай майната му, я се разкарайте от главата ми всички, кво е тва баси. ами така де, деба!" :)
днес онези примати от райфайзен не ми дадоха да си изтегля парите от сметката. втори ден карам на сандвичи с евтино топено сирене и вече се изнервям. искам шоколад! още повече ми липсват търновските пържени филийки с подправки на Анита (butch, работи на строеж, забавна, но натрапчива, симпатяга) със сирене и сладко от смокини.
а другото яко в търново е, че можеш да ходиш по оклепани със сладко от смокини дънки и размъкнат пуловер и на никой не му пука. можеш да миришеш на котки и да се въргаляш по пода и пак на никой не му пука. можеш да висиш от таванските греди на "Дада" над главите на хората и дори да не забележат, колкото да ти направят място да скочиш долу. можеш да спиш с почти всеки. е, ако не ти пука, че той вероятно вече е спал с всички останали. невероятна близост и пълна мизерия същевременно. там хората се грижат да ти е топло, да си нахранен с нещо, дори и да не е особено прясно или много, ще го споделят, както и да имаш достатъчно количество алкохол подръка. някак си това са житейските ценности. дори да те мразят, защото си бивша на бившата им или те възприемат като "снобарката на Поля от софия", пак ще се грижат за теб, в името на вътрешния си мир. ще ти споделят и най-интимните си и мрачни истории за любов, насилие, престъпления и въжделения. много е латино.
ама ме густа кантаре сол'.
ако прекарам повече време в такава обстановка, ще се смахна окончателно. предпочитам лекото, безопасно отчуждение на софия. тук хората са някак по-самодостатъчни. и уважават това качество у другите. затова когато тук някой стане част от живота ти, той наистина е някой много, много специален човек. а там всички са част от живота ти, искаш-не искаш, т'ва е положението. когато четях Франсоаз Мале Жори "Книжната Къща", се изумих на описанието й за нейния дом, в който всякакви хора се отбивали или пребивавали без тя да може да контролира това, веднъж и някакъв, който никой от семейството й не познавал. у Поля беше така. на стълбите едно русо нахилено девойче ми каза "влизай направо, то е отворено, ти сигурно си венета" и изчезна нанякъде, по късно се оказа, че се мотае там от около 2 седмици, много странен персонаж. никой не ме попита "как влезе". за целия си престой не чух нито веднъж звънеца на вратата, а се запознах с доста хора. и нова музика. Имаше една зеленокоса девойка Радена, на която приналежи и изразът "гръмнало, та ни събрало", особено яко ме изненада в това отношение.
а котките човек! Нирвана и Реси, много красиви улични същества, едната май беше ангорка. прибрах се изподрана, намачкана и намъркана до уши :)
стопът натам също беше едно нелошо раздрусващо преживяване, въпреки безумния студ. откривам сезона официално! :)

малък нощен саундтрак:

след дълъг период на електроника май най после се завръщам към обичайното си звучене.

за внезапните прозрения, егоцентризма, тухлите и странните неща, на които можеш да се натъкнеш по форумите

2010-01-10T03:10:00.001+02:00

[03:06:08] Pavlina: дали виждаш
[03:06:18] Pavlina: :)
[03:06:27] imaginary friend: че е различно, да. просто разговорът ми тече на фрагменти :)
[03:06:45] imaginary friend: и капят някак тежко, като тухлички такива
[03:06:58] imaginary friend: пфф ти представящ ли си да валят тухли
[03:07:05] imaginary friend: вместо дъжд сега над софия
[03:07:07] imaginary friend: ебаси кефа
[03:07:15] Pavlina: аз съм много ганеша-стайль
[03:07:23] Pavlina: хаха
[03:07:29] Pavlina: никакви тухли
[03:07:39] imaginary friend: аз пък искам да валят тухли и всичко да се спраска :D

дишам 2

2009-12-29T22:21:00.005+02:00

Позволявам си вкъщи да е разхвърляно. С кеф. Все едно съм нагризала някаква много забранена ябълка.
Спокойна вечер по трасето "Раковска - Графа - Шишман" с Денц, нищо изключително, показах й най-после мазето на Пластелин, отрепките, половинката детски манекен в стаята, където стояха бидоните. Хоросанови миши стъпчици около фотографиите. Тръгваме си с една на 39grama.info и съм взела картички за всички, на едната има пенис, на другата - МИР, има една с цици и последната е с много лица, повечето от които ми се струват познати.
Днес на работа ми казаха, че вече не съм послушна и трябва да си върна коледните подаръци.
Запознах се с тРошка, отново. I never knock before kicking the door open, damn...
Искаше ми се вечерта да продължи. В таксито слушам прекрасно оперно изпълнение, после си купувам прасковена тоалетна хартия и розов във всеки смисъл на думата сапун.
Както можеш да се досетиш, вечерта завършва с Мимас, пилешки с картофи и самотен фас след някакъв Бейлис в "Хамбара". The Knife са се вкопчили в мен и смучат, за да изплюят обратно енергията в мен на следващия ден. Вече дори не ги слушам, въртят се на перманентен плейбек в главата ми. Останалата музика е:

You've got yourself in a fine mess now Charlene
You're either absolutely mad or you are joking,Charlene

Charlene, I'm crying
So close to you darling
We're naked and laughing
You shine on my battery Charlene

I have always adored your witty mouth Charlene
Now, would you please be very very rude to them Charlene

Charlene, I'm crying
So close to you darling
We're naked and laughing
You shine on my battery Charlene

Let me get you out of that lake Charlene
Your dress is red and oh so slippery Charlene
I guess I have to dry you, dress you and comb you
You're already late
I'll sort you out

Charlene, I'm crying
So close to you
We're naked and laughing
You shine on my battery

да дишаш

2009-12-28T00:36:00.008+02:00

Класическа вечер, завършваща с "Мимас" и самотен фас пред Уинамп. Флорънс и машината. Перална машина. Слагам ръкавиците на Ирен, преди да запаля. В чантата. За три дни почти съм забравила как се работи на компютър. Забравила съм собствения си парфюм. Когато влизам в стаята, заравям лице в жилетката си и вдишвам бавно и дълго. Спомням си същата тази миризма в косите на Поля онази есен в Борисова. Тогава имаше значение. Сега е част от мен, белег, същност, която поемам ненаситно с ноздри и сдъвквам замислено. Както бих попивала парфюма на любовник. Достъпен, егоистичен уют.
Задоволена от насищането със себе си, оставям жилетката (ангорска вълна, на цветя, нощносиньо) и вдигам червените чорапи от пода. Оставила ги е така прилежно в ъгъла, под парното. Ухаят на нежната кожа на стъпалата й. Съвършено меката извивка на свода.
Сива книга на бели зайчета в леглото ми. Сини чаршафи на слончета. Обичам всичко в дома си. Ако някой наруши спокойствието му без мое позволение, обикновено съм склонна да го пребия с камъни. Или от малка мъркаща домакиня да се превърна в пиеща очи харпия.
Така си е.
След като Виргиния се върна в живота ми, не се срамувам да говоря за себе си, да мисля за себе си, да чувствам себе си. Така имам ядро, от което да спусна нишки към всичко останало. Florence is stunning. Life just is. Which is not any less.
По-късно вечерта Тибет се прожектира върху обчайния токс на "Амстердам", кожата сърби изпод натиска на оранжева риба от неустановен вид, аз отново се зазяпвам в нечии дълбоки сенки под очите и решавам, че това е белег за дълги щастливи споделености. Bullshit.
Seems that I have been held, in some dreaming state
A tourist in the waking world, never quite awake
No kiss, no gentle word could wake me from this slumber
Until I realise that it was you who held me under
Последното оставям да пробяга нагоре по гърлото ми, преди да задуша гущерчетата на гласа с дим.
Сънувах, че някой целува ухото ми. Възбуждащо гъделичкащо усещане. После прерасна в непоносима болка и едва успях да се събудя насила, за да спре. Трикът е да дишаш много бързо и дълбоко, на ръба на писъка. Всеки с номера си. Аз изпитвам нужда да пиша, единствено когато чета. И обичам, когато съм сама.

можеш

2009-12-17T01:08:00.002+02:00

обичам те, когато идваш и си отиваш
обичам те, когато си с други
обичам те въпреки и защото
обичам плоските ти дъна и дълбоки прорези
обичам зениците и ръцете ти
обичам
твърде е лесно
и часовникът бавно изписва йероглифи по лицето ти
чайка, метроном, изгнание
секс в ритъма на един град
твоите три проклятия
и моето евтино оръжие
треперещо в лявата ръка
смут
и вече си три крачки пред мен в мъглата
танцувам без да изпусна точката
грозна серия
с красиви герои
изпъната кожа
френетични движения с бръснарска прецизност
като животно в битка с въздуха
движение удар носталгия писък с тяло
точката е зашита в мен не виждаш

...и някога тогава

2009-12-06T22:23:00.001+02:00

It`s not you, it`s me.

2009-12-06T12:28:00.000+02:00

около fever ray и ани

2009-12-06T11:03:00.001+02:00

promis me

2009-12-05T18:43:00.003+02:00

през прозореца на офиса. жалко, че ще ни местят. очаквайте снимки на погребално-индустриална тематика догодина.
...и споменавам един сайт, за който Helsky ме открехна. Няма как - admirations!
fuck you very much

nevermind

2009-12-05T18:27:00.002+02:00

липсва ми

старание

2009-12-05T13:32:00.001+02:00

... някъде по пътя за Румъния. Архив.

the long way home to our souls

2009-12-01T23:21:00.004+02:00

днес ми подариха най-хубавите думи на света. искам да споделя:

Минавам през труден период. ще се справя. dont се протеснява :-) обичам те. знам че ме обичаш. знам че ще си с мен във всичко. аз ще те подкрепям винаги. не сме ли се срещнали точно за това? Да можем заедно, да можем и по отделно. :-) u rule, котараче.

усещането е ето такова:

благодаря ти, че се появи в житота ми и си до мен толкова дълго. означава за мен повече, отколкото мога да ти опиша. а бяхме такива деца :)

впрочем който не е гледал Кика на Алмодовар, да го стори незабавно.

the mood lately

2009-11-30T23:54:00.001+02:00

Благодаря за чудесния уикенд, дивачета :)

2009-11-25T22:03:00.011+02:00

my mind is fertile
and my heart is ashamed
toxic nothingness
only tiny capsules of acid energy
spread by your hands
keep my senses from forgetting
who I am

иначе днес отново си намерих ключ, този път много мъничък, не знам защо напоследък непрекъснато намирам ключове по улиците, ако някой държи нещо да ми намекне, не го разбирам. може в прав текст. увит около тухла. за предпочитане добре центрирана. алоу, т'тва сърце да не е за два дена! мери си приказките и пиенето.
страхливо сънуваните половинчати морета миналата нощ преляха в срутваща се върху ми планина от ледена вода някъде в Япония (защо ли пък там?) и тичах, тичах... чак до караваната за чай, откъдето се спасихме с продавачката в някакъв раздрънкан шеметно излитащ нагоре лифт. хип-хип ура и алармата на телефона, 72, болезнено разместен гръб, никъденемисеходиоставетеменамираподяволите. празно ми е, изсмукано, виновно, засрамено, безкрайно много ме е срам, сутрин ми се гади от объркване и все повече ми се иска просто да остана сама. сама, на чисто, все по-невъзможни цели. има толкова много хора около мен, които просто отсъстват, ходещи снимки, зад които няма нищо, свили са се като каквиди в пашкул от емоционални недоимъци. дразнеше те прекаленото ми въодушевление, ами ето, няма го вече. и теб те няма, и...

...понякога съм много щастлива, точно когато съвсем пък няма за какво. ей тъй, че дишам. подишай с мен? само толкова. после ще продължа да раздърпвам възлите в главата си.

намерих и едни писма от Израел, на Софи. напомни ми да ти ги донеса.

2009-11-01T08:39:00.003+02:00

неизменния импулс сутрин да помахаш за сбогом на снощната си същност в умивалника
преди тихото сърбане на витамини в кухнята
пет саксии с хризантеми на отсрещната тераса могат да са една чудесна предпоставка да подържиш очите си още малко отворени
някакъв гълъб ми се е заплел в ириса и чопли
черни връх киха листа насреща ми в шест сутринта
заразна мъхната есен
гъста като сдъвкана кайсия

чакам търпеливо да ми се приспи със скръстени крака
чакам автобуса в леглото си
а софия е като някаква баница от мъгла и клошари
никак не ми харесва така тялото
ще го подържиш ли за малко аз да се поразходя
извън

прекопаване на градинката - секънд едишън (тука деничка може и да не оцени)

2009-10-31T18:13:00.008+02:00

плодовете на нет-кофи-шопинга (деничка ще оцени)

2009-10-31T18:02:00.010+02:00

le(л)ki

2009-10-25T20:19:00.003+02:00

героиня
на андерсен и висоцки
леки
кремвирши leki
леки жени
отварям прозореца - ЛЕКОТА!
and the taxi driver told me
i like you too much
told me you should be home
i should be home by now
light another finger
smoke off
lift my road above your legs
and the other day he told me
i can make fun of myself
and he liked it
the whole fucking show
"The whole fucking universe is split in two!"
while i`ve been missing you

Jamais Vu

2009-10-11T17:52:00.001+02:00

И задължително вижте неговия сайт.

sunday drift

2009-10-04T17:30:00.005+02:00

rainy day at the office

2009-10-03T13:34:00.002+02:00

И една снимка на мина, от кято не мога да се откъсна напоследък:

Стаи

2009-10-03T01:30:00.006+02:00

- Parce que je voudrais savoir de quoi s`agit-il, tu vois?!
***
- A пък вчера се прибирам и кой, кой да ми отвори - един Чичко Паяк! Ами да!
***
- Защото те обичам, зат'ва! - изкрещя и тръшна вратата.
Живееха от осем години заедно. За това време бяха спали един до друг общо четири пъти, от които три - пред Зоопарка, на пейка. Последния път - в локва, както се оказа.
***
- Знаеш ли откога не съм се чувствал толкова съвършено щастлив? От последния път, когато те видях...
И пак има кестени.
***
I love deadlines. I like the whooshing sound they make as they fly by.
***
- Тройка кафета с гарнитура!
***
Една дискусия на тема "За какво да си говорим"...
***
Колко струва Слънцето?
***
"Есен" - медицински експеримент с падащи кестени. Моля изчакайте навън под дървото.
***
Изгубена хлебарка.
Едра, тъмнокафява на цвят, с големи очи. Отговаря на името "Роси" или на парче наденица.
Последно е забелязана в района на 72.
Ако имате информация за нашата Роси, моля позвънете ни на 0897032948 /вечер/!
Възнаграждение!!!
[Приложена снимка на любимеца]
***
Подарявам въшка.
Ша отговарям само на сериозни писма с снимка.
***
Вали. Вярваш ли? :)

Symbiosis

2009-09-30T23:56:00.000+02:00

За бита и рал'тата

2009-09-26T18:01:00.009+02:00

А всъщност никак не ми се работи, "Кат' ти обърша два шамара!..." - кзва тя и "Е отпуска пък ся, т'ва са подробности", човек винаги има избор, ама като го е срам да си признае, че нещо не го може и туй-то... сяда и го прави, а колко грозно ще стане накрая, сийбаомайката.
Иначе винце в Хамбара вечер и Ирен-изми, Данчо-визми, дълги дискусии с late за гледната точка на другите, така непостижима, и в крайна сметка мълчаливо влюбване в изригващата наоколо ми София. Всеки ден се ражда по едно нощно улично бебе.
Времето прекарано у дома ме кара да треперя неудържимо, рисува ми се, пише ми се, скита ми се, навивам канап около моливите, пастели по пода, пепелникът като малко островче насред морето от фасове и пепел по масата, самолети поръбват небето, млечни мустачки и попара...
Интересно как ограниченията във времето и финансите напоследък успяват да вкарат така дълго търсената организираност и спокойствие в ежедневието ми.
Напуснах университета. За малко, не по принцип. Може би.
Уча се да ходя с пантофи у дома, не е лесно да пречупиш свободомислието си до такава степен...
Саундтрак на последните дни - Four Tet, Florence & The Machine, Parov Stelar - Coco, Cayetano, Bebe, Chambao, линейките по "Черни връх", истеричната баба от горния етаж и подрънкващите в джоба ми последни стотинки...
"Някой ден може и да пораснеш", казва Анет и неволно ме усмихва, ще порасна аз, ще стана голяма колкото кораб, ще се настигна и ще се удавя :) Ей сегинка.

Owaikeo

За есента и тамяна

2009-09-24T22:20:00.010+02:00

В тъмното: "А ти вярваш ли в любовта?", един така детски въпрос и видиотената ми липса на отговор...
Никотин, тамян и мекота.
Улицата под нас като океанско дъно, жива и дълбока.
Смехът ти заспива топъл на рамото ми.
През целия следващ ден се опитвам да превъзмогна порива да се разлистя, във вените ми тупти светлина и тялото ми не е тяло... Прашинка между теб и слънцето, безкрайна нишка тишина.

За семките и любовта

2009-09-20T22:37:00.008+02:00

седем шипки
точно толкова ми подари, "На ти ги!"
гледам ги сега нанизани
жълтия конец зеленото копче на бяла стена
дори не знаеше колко красиво нещо ми даваш
и се чудя
следната история:

Вървя си по улицата с него и спираме да си купи бира. Аз внезапно решавам, че ми се ядат семки. Той е потресен, 'Семки?!', 'Ами да, миришат ми на детство' и двамата отнасяме пакетче Ядки "НИКИ". Впоследствия вървя сама нагоре по "Черни връх" и както съм си със сакото, спретнатото шалче и рошоглава, яростно чопля семки от шепата си, плюейки наоколо като фуражомелка. Това в пълно отсъствие на духа.
Тук е време да вмъкна - от ранното си детство вярвах, че ще срещна любовта си само и единствено на улицата. Любовта на живота си. И до ден днешен ми се случват моменти, в които вървя и се оглеждам, все едно току-що съм се разминала с нея, цялото ми тяло изтръпнало.
Та в един такъв точно съдбовен момент аз маам гащи в подлеза на НДК посред нощ и гръмовно люпя семки в мрачния тунел, а несреща ми - безумно красива девойка. И си мисля 'Боже, това е мигът. Ето Я. И сега какъвто съм карък и фантазьор, сигурно ще ме подмине без да се случи каквото и да било.'
И продължаам обаче да си лющя семките...
...тя се приближава
.....тя ме гледа в очите
.......тя се усмихва, разтваря утни да ми проговори
.....вече все по-бизо до мен
...'Извинявай, имаш ли цигара?'
..'Мога да ти свия'
.
И в този момент се усещам, че все пак наистина люпя семки насреща й, очите ми са доматеночервени по обясними причини, ухилила съм се като диня, паднала от ремаркето и изобщо съм в един доста нелицеприятен вид... и се паникьосвам...

След тази случка отказах пушенето.

А, забравих да ти кажа, новата ми гривна мирише прекрасно на теле. На сурова кожа! :)

Benediction and dream

2009-09-19T12:39:00.000+02:00

На странната "двойка" Данчо, Денц и аз

фрагменти от кухнята, август.

2009-08-27T20:13:00.005+02:00

...

- Искам компот.

...
бакла, общото с боба
вени провери в гугъл
и той са опУли
за първи път ли чуваш за бакла
баклава в супа
малеееее ужас
ужас ужас
плънка
плънка
плънка с грозде
иначе обичам всякакви неща
обичам да играя
обичам да играя с децата от квартала
дето го гледахме у вас докато поркахме мастика с диня
а ти събке на кого си кръстена
на баба
зоахила

2009-08-26T15:00:00.001+02:00

ти си кино, момиченце
спри да пушиш в прожекционната, ще ни изритат и двамата
и ще направят от нас нокторезачки за чайки

2009-08-23T17:20:00.002+02:00

влажни пръсти
влажна цигара
последни 10 лева, скъсани в единия край
"лошо възпитание" на Алмодовар, рамо до рамо.

неделен следобед.

2009-08-22T19:25:00.002+02:00

сърцето ти е топло меко издуто
препълнено
като утроба на циганка
с лице на гърдите ти
усещам ритниците отвътре
срещу мен

2009-08-22T12:16:00.014+02:00

попарата е чудесно топла
цигарата
правя кратка сутрешна инвентаризация на новите си приятели от снощи: мехури от изгорено, покрити с тънка люспичка сраснал найлон, червени драскотини по кръста, ръцете и прасците, една синина с изтичащ срок на годност, инфекция, mp3-player Samsung, няколко феймкардс от Mimetic Spaces, един VICE и ято гадни спомени като прилепи, провиснали от тавана на черепа ми.
уф.
чистене, пране, щателно изхвърляне на всичкия боклук, миене на чинии, баня, бръснач, пазаруване, закуска, кафе, компютърът да се сглоби и включи, ревизия на музиката през годините.
сутрешни разговори с непознати
така е тихо и прекрасно навън

friday night song

2009-08-22T01:06:00.002+02:00

it was all stars
it was all shining stars
when you were there
you were not there
and it hit me
and it whipped me
it was all stars
it was all shining stars

and they went away

2009-08-20T23:20:00.004+02:00

усещането, че някой ти е натъпкал черепа с мокри клечки за уши - хидравлична болка в лявото око, прелитащи гълъби и следобедна цигара.
седя пред теб и от носа ми бавно на тласъци извира тънка лентичка кръв
спуска се надолу до усмивката
ти караш ски по нея
все по-бързо поточето замръзва
клепачите ми изтръпват
и се качвам на пистата след теб
последно кръгче преди да се прибера
обратно в усмивката ти

2009-08-18T23:26:00.001+03:00

ASL

2009-08-18T22:37:00.005+03:00

Бавно и методично създавам свинщина в дома си, за да заглуша свинщината в главата си.
А за това няма извинение. Аll shit and lipgloss, please. - ASL, pls!
Липсата на парфюм още е впита в кожата ми. Червените петна минаха.

how about a new lung?

2009-08-16T17:27:00.000+03:00

две следи от по шест крака
в съвършена дисхармония
люлеят стръкчето
морал
поникнал като плевел в мен
не искам да ти нося обувките
нито старата лисича кожа
дето си я забранила на всеки
виж бикините
може да ми потрябват.

where i end and you begin

2009-08-14T23:20:00.004+03:00

между две жени над сутрешна мусака, без поправки. featuring late

четири очи и половина духат супата
моливът е подострен и нов
две мухи се давят в чашата
мокри крила графитени очи
четири ръце и половина
ровят под клепачите сутрин
а рибарят е мъртъв от снощи
тлъсти червеи свиват гнезда в супата
закачи се за хитиновата уроба
корабът черупката очакването
гнездата са за глухи тук сме ние
а децата плуват със счупени ръце
давим се и ни е хубаво
в девет и половина сутринта утробите разцъфват
сънливи колибри отнасят кораба
твоето цвете хладно тежи в дланите ми
изумен поглед
пулсът не стига до езика думите ми
един здрав ритник тряа
така е защото днес писането ни
остави поле - няколко вертикални реда
тъга забита в корема ми
здрав ритник
лява релса дясна ръка
обесвам те кухо в очите си
кънки на лед
режещ танц по корема из раните
после тихичко се поклащам на вятъра
суха в очите ти
а после изплюваш походката ми
сухата постната
ледът оставя дълбоки следи
върху дланите ми
кучето ги облизва съчувствено
след бягството ми
същите исках да си направя сама
не улучих дълбочината и сега
кървят твърде много
куче нямам
и краят ми попива в чаршафите
а началото недъгаво се ражда
от гърбовете на улични плъхове
ти бягаш и тичаш
обувките ти от снощи са добре завързани (*това има предистория)
за котвата
остави
само едно ми е в ума
в кожата в косите
и го правя грозно.
отраженията обаче са светли
кожата се рзтваря
и оголва сънливи намерения
олекотяваш
а аз имам нужда от бесилото си
от приспивателно
олекваш
в различни посоки
и погледът под бесилото е раздвоен
един старец задрасква посоките
разравям пътя под краката ти
и се беся. с усмивка.
подигравателна ли?
мамка му. изгубих собствената си престрелка
и започваш да дращиш със зъби
мамка му, намерих те!

миердааа

2009-08-14T22:55:00.001+03:00

студено е тук джак
студено е да го еба пусни тази ютия
да се сгреем
студено е, джак
чак ме е страх
тоа дет ме гледа от стената ша го прасна
за къф се мисли
студено ми е, за къф се мисли!?
айшаго!
и аз бях някога от СДС.

усмивка

2009-08-14T21:51:00.003+03:00

Пилето клечи сам на улицата и плюе зъбите си в такт с музиката. Кръвта тупти в капка на брадичката му. Защо го прави ли? От любов към живота.

лека нощ и на теб

2009-08-10T23:25:00.001+03:00

whoredoll
и утре ще те взема с мен
така както капеш между зъбите

Cuts

2009-08-05T17:52:00.000+03:00

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ

Милорад Павич

Тази сутрин аз отново лъгах насън. А лъжата си има миризма. Мирише на capture "Contour de l'oeil Christian Dior". Тази миризма ме събуди.

Щом се вдигнах от леглото, изпих две китайски чаши вода, сложих пръстена, изкован в трети век от нашата ера за лявата ръка на някоя жена и закопчах синджирчето на часовника "Tissot" около глезена на крака си.

Тогава някой позвъни.

- "Hermes", parfum spray Caleche - заключих, душейки през вратата. Беше сестра ми Ева.

- Мисля, че трябва да промениш image си - казах й аз.

Запътихме се към центъра на града. В първия бутик й купих "Amarige de Givenchy" в консерва и вечерна рокля от златиста хартия за еднократна употреба, изработена по скица на известен производител на парфюми. Ева беше въодушевена, а аз помирисах жената, която ни опаковаше стоките и пошепнах на сестра си.

- Това й е трети ден!

След това влязохме в разкошен магазин за кожи, скрит зад зелените площи на авеню "Montaine". От ароматизаторите, включени в електрическите контакти се носеше миризма на изкуствени теменуги. В средата на магазина течеше пътеката за модни ревюта, а срещу нас тръгна младеж с конска опашка на тила си. Както обикновено, аз подхвърлях като топка един лимон и от време на време го помирисвах. С прекъсване, докато подхвърлях лимона във въздуха, аз пошепнах на сестра си:

- Този ти е наяве здрав, но в съня си боледува.

Той като че ли ме чу и измърмори в брадата си:

- Болестта винаги е по-стара от здравето! - и едва след това се обърна към нас:

- Bon jour mes dames. С какво мога да ви бъда полезен?

- Единствени, дай ми крила! - изтърсих аз.

- Моля?

- Тази нощ сънувах, че ти и аз седим край камината и вечеряме при звука на горящи дърва... Спомняш ли си?

- Госпожата е много любезна, но въпреки най-искреното си желание, аз изобщо...

- Забрави какво ти казах... Как се казваш, ангелче?

- Снглф.

Аз и Ева прихнахме в смях.

- Този гълта гласните.

- Сит ли, Снглфе?... Надявам се, ще се сетиш с какво трябва да бъдат обслужени две дами в магазина за кожи в ранните сутрешни часове, когато мъжете току-що са отишли на работа.

- Госпожата желае кожено палто?

- Да. И то най-скъпото, което открия...

- Моля, седнете, ще ви покажем невероятни модели.

Появиха се две малко сънливи момичета. Засвири музика, те замирисаха под кожата на животните на чисто бельо и на утринна женска пот. През тази миризма усетихме полъха на "Rochas", Globe deodorant spray. Показваха ни, движейки се по модната писта, различни модели кожени палта. По време на ревюто Снглф се опитваше да подслушва какво си говорим със сестра ми.

- Ти наистина ли искаш да купиш кожено палто - попита Ева.

- Разбира се.

- За какво ти е нужно още едно кожено палто?

- Отивам да прекарам медения месец с любовника си в Киев. Сега е модерно да се ходи на меден месец в Киев.

- Шегуваш се.

- Ни най-малко. Една жена никога не се шегува. Как да се шегуваш като от всяка шега се появява дете?

- Някой точно това и иска. Но, за съжаление, всеки може да умре, но не всеки може да роди. Най-добрите остават неродени.

- Ти казваш това, защото нямаш деца. А аз искам нещо друго. Искам да променя живота си. Изцяло.

- Интересува ме как ще го постигнеш.

- Веднага ще видиш как. Слушай само какво ще кажа на онзи с опашката.

- Имаш ли кожено палто, което е по-скъпо от магазина? И от всички вас в магазина? Палто от онези, които се плащат със златни карти?

- Разбира се, госпожо, веднага ще бъдете обслужени, госпожо!

След знака на продавача пред нас се появи едно момиче, облечено в прекрасно, дълго до земята кожено палто

- Това е то! - помислих аз и почувствах, че момичето е съвсем голо и възбудено като расова кобила под кожата. Впила втренчен поглед в коженото палто, аз със светкавично движение го смъкнах от тялото на момичето, което остана на пистата голо и малко напикано от стреса. Скочих в палтото вместо нея и се разходих с израз на победител пред Ева.

- Какво ще кажеш, не съм ли мацка? - казах аз, процеждайки думите през ноздрите си.

- Само че има един малък проблем - отговори Ева.

- Скъпа сестро, малките проблеми са тук, за да бъдат преодоляни... Какъв малък проблем се роди в главичката ти?

- Адам, мъжът ти.

- Той, разбира се, не е роден в главичката ти, но ти си съвсем права. Това наистина е малък проблем... А защо толкова се безпокоиш за мъжа ми? Ако искаш, мога да ти го оставя в наследство, но ще трябва да го чакаш поне 120 години. Той е бавен да лизне и бърз да разсипе.

- Ако Адам, твоят мъж, не може да ти купи това кожено палто, а той сигурно не може и ако го купи любовникът ти, сигурно няма да посмееш да се появиш пред мъжа си с такова скъпо кожено палто, няма да посмееш дори да го занесеш вкъщи.

- Мислиш ли? Е, мила моя, защото си мислиш така, затова нямаш нито мъж, нито любовник. Пак започваш със стария си навик - да се правиш на умница. Това е вредно. По-добре остави ушите си на течение и слушай... Колко струва това палто? - обърнах се към продавача.

- Петдесет хиляди, госпожо.

- Чудесно, ще го купя, но слушай внимателно какво ще ти кажа... Снглфе... Нали така беше, Снглф?

- Да, госпожо.

- И така, Снглфе, трябва да се споразумеем, и то, във взаимна изгода.

- Ако госпожата мисли, че цената е много висока...

- Госпожата не би била госпожа, ако смяташе, че цената е много висока. Когато се пазаря, правя това за други неща и с други хора... Всъщност, да видим.

Изненадвайки Снглф, аз го заобиколих и вдигнах опашката на тила му.

- Не е лошо, Снглфе, но панделката не ти стои кой знае колко хубаво. Сложи синджирче, Снглфе, по-хубаво ще пада... И не ти отива кой знае колко "Arмani" After shave. Вземи нещо по-остро. Може би някой парфюм от колекцията за господа "Lancome". А сега на работа, ангелче. Аз ще дойда след половин час с един приятел. Кажи му, че палтото струва шестдесет хиляди... Слушаш ли ме? Шестдесет хиляди.

- Естествено, че ви слушам, госпожо. Но не ви разбирам. Разбрах онова за синджирчето и онова за парфюмите, но това за цената не разбрах.

- По-късно ще разбереш. Това е всичко. И не поставяй излишни въпроси. Още нещо. И когато дойде, недейте да изпълнявате онези ваши... как им беше името... голотии. Има кой да бъде гол тук.

- Съвършено ясно, госпожо. Желая ви приятен ден.

* * *

Малко по-късно седях в автомобил "Layland-Buffalo" пред къщата на любовника си, майор Бейли, и замислено се вглеждах в мъглата, която пълзеше под моста в изкуствената грамада на парк Buttes Chaumont... Изведнъж усетих миризмата на тази мъгла, горчива и напомняща дим, видях как от нея изплуват бели кипариси, под тях някои хора събираха роса и пробити камъни на брега на водата, видях други хора, които палеха огньове и горяха в тях сенките си, усетих две пиещи кръвта на светлината жени, появи се дълга два часа градина, в която в първия час пееха птици, а във втория се спускаше вечер; в първия час цъфтяха плодове, а във втория зад ветровете се трупаше сняг... От това ме изтръгна добре позната миризма.

- "Aramis", Havana - заключих аз и широко отворих вратата на колата пред тази миризма. Любовникът ми, майор Бейли, се отпусна до мен и ме целуна с вкус на ароматизиран с канела кондом.

- Този може да открадне хляб и от Библията - помислих си аз. През това време той видя Ева на задната седалка и се вдигна да я поздрави. Беше малко по-лек от автомобила под себе си. Забелязах на слънцето, че от годините косата му не е побеляла, а е станала по-рижа.

След половин час главоломно каране аз отново спрях колата в авеню Montaigne. В магазина за кожи момичетата демонстрираха на тиха музика стоката си, разнасяйки мириса на следобедни усмивки, смесен с миризмата на "Max Faktor" Le Jarden, Body Lotion Parfume.

- Mes dames et monsieur - сърдечно ни посрещна Снглф - седнете, моля. С какво мога да ви бъда полезен?

- Познай коя съм, ангелче, и ще ти кажа - прекъснах го аз, стряскайки го.

- Госпожата поставя трудни въпроси. Пак не мога да се сетя.

- Аз съм дяволът. Името ми е сън. Аз съм първата Ева, казвам се Лили, знаех името на Бога и се скарах с Него. Оттогава летя в сянката му между седмосмислените значения на Книгата...

При тези думи продавачът се засмя на безупречния еврейски език и продължи изречението като на сън, като че ли и той е жена:

- Създадена съм от смесването на Истината и Земята, имам трима бащи и нито една майка. И не смея да крача назад... Така ли е?

- Откъде го знаеш, Снглфе? - изтръгнах го аз от унеса му.

- Това го знаят всички ангели. Но не знам какво възнамерява да направи госпожата сега.

- Това поне лесно може да се отгатне, Снглфе! Ако ме целунеш по челото ще умра... Но ти няма да направиш това, защото на туй място ти си продавач, а аз купувач на кожени палта. И не забравяй това... Тук беше, тук намерих това кожено палто - обърнах се след това към любовника си, защото знаех, че не може да търпи бъбренето ми. - Божествено е. Искаш ли да го видиш?

- Искам, но на живо.

- Отлично! Моля те, Евице, покажи ни коженото палто, както се уговорихме. Господин Бейли гори от нетърпение да го види...

При тези думи изненаданата Ева отиде в задната част на магазина, където наметна коженото палто. След това нерешително застана пред мен, майора и продавача. Аз пошепнах:

- Съвършено!... Какъв беше хастарът?

В този миг разтворих палтото и от него се изсипаха двете голи евини бозки, малко тежки и космати като мъжки уши. Ева извика и бързо се огърна с коженото палто.

- Извинявай, Евице, трябваше да погледна хастара. Лилав! Както си и мислих. И така, какво казваш, мили мой? Кой изглежда по-хубаво, коженото палто или сестра ми в него. Какво предпочиташ?

- А колко струва, ако смея да попитам? - заядливо каза той.

- Разбира се, че смееш, но ако питаш за сестра ми, трябва да питаш мене, а ако питаш за коженото палто, трябва да попиташ господина с опашката.

При тези думи Ева, плачейки, изтича от пистата, а майорът, гледайки след нея, каза:

- Ето, обиди я, а аз не видях как ти стои коженото палто.

- Не се ядосвай. Купи палтото и ще ме видиш в него.

След това се обърнах към продавача:

- Сега ти си на ход, ангелче!

- Прелети бързо през тъмата на моята стая! - ми каза той и аз го погледнах като ударена с мокър чорап.

- Какво казваш?

- Не оставяйте мъжа си.

- Кой си ти, Снглфе?

- Ангелче, както благоволи да каже госпожата.

Майорът, който винаги се нервираше от такива разговори, бързо ни прекъсна:

- Колко струва кожата, която ни показа госпожицата?

- Шестдесет хиляди, господине - изстреля Снглф.

Пред нас застана Ева, облечена в роклята си. Майорът седна, скръсти крака, полека запали кубинската си пура и изпусна дим с аромат на "Partagas" тютюн. Известно време мълчахме.Тогава аз започнах да се кикотя с всичка сила, Ева избърса сълзите си, а продавачът най-после се реши да попита:

- Дали господинът взе решение?

- Моля? - прекъсна го майорът, извади от джобчето на сакото кърпичката си и я ароматизира, издухвайки дима от пурата си в нея.

- Дали господинът желае да купи коженото палто?

- Дали желая да купя палтото? Аз чакам да го опаковаш, хлапако, а моята карта се намира на тезгяха пред теб.

Продавачът се прегъна наполовина:

- Извинете, днес нещо не съм във форма. Веднага ще завърша всички формалности.

Той бързо донесе разкошно опакованото кожено палто и го предаде на майора. Майорът ме целуна, без да знае, че е за последен път и ми връчи коженото палто. Аз целунах Ева.

- Нея няма кой да я целуне, тебе после, с палтото - казах му аз. И излъгах.

С тези думи излязохме от магазина и седнахме в колата. Сега караше майорът.

- Сега накъде? - попита той.

- Rue du roi de Cicile. Тук ще ни оставиш. Отиваме да купим кондоми за нашата майчица. Поръча три с аромат на лимон, два с мирис на ананас и един с вкус на ябълка в канела. Като онзи, който ползваш ти. Можеш да оставиш колата ми тук, на паркинга.

* * *

Когато останахме сами на улица Roi de Cicile влязох направо в агенцията за жилища под наем.

- Бих искала един апартамент за четири години в трети арондисмент. Marais. Тристаен и с вътрешен двор, ако е възможно. Не по-високо от втория етаж.

Агентът ни предложи три апартамента. Два близо до Cirque d'hiver и един на Rue des Filles du Calvaire.

- Близо е, можем веднага да видим и трите.

- Най-напред отиваме на Filles du Calvaire - казах аз. - Знаеш ли кои са Filles du Calvaire? - попитах Ева.

- Не.

- Това били момиченца от шест до дванадесет години, около две хиляди девици. Те били натоварени на кораби и изпратени в кръстоносния поход при Ерусалим, за да освободят Христовия гроб от арабите. Сарацините пленили корабите, изнасилили и убили момиченцата, някои от тях продали като робини и много векове по-късно те получили в Париж един булевард и една улица, която продължава в Rue Vieille du Temple. Значи, улица в темпларския край на Париж, както и подобава... Апартаментът на високо ли е? - обърнах се аз към продавача.

- Не е. Първи етаж. Пристигнахме.

И тримата се заизкачвахме по извитите стълби.

- Както виждате, предишният наемател, напускайки жилището, е оставил тези картини по стените. Вярвам, че няма да ви пречат. Всъщност, можем да ги махнем, докато той не дойде да си ги вземе.

- Това няма да пречи, ако вие не пречите.

- Госпожата не трябва да се безпокои. Но тук има и удобства. Пред входа на къщата спира автобус 96. Зад ъгъла е пазарът на Rue de Bretagne, един от най-хубавите в Париж, а на ъгъла има малка улична баня за кучета.

- Убеди ме. Взимам го заедно с банята за кучета... Днес взимам всичко.

- Нима няма да погледнеш още някой апартамент? - попита Ева, щом като останахме сами. - За какво ти е всъщност още един апартамент? Купуваш жилище за новото си кожено палто?

- Представи си, искам да напусна мъжа си... Освен това, този апартамент ми харесва. Отдавна желаех жилище с такива стълби. Видя какъв невероятен е входът на сградата? Знаеш ли, в Париж има няколко входа, които помня от детството си. Имаше една порта с прекрасни стълби в Marais, където обичах да водя любовниците си и да правя любов с тях там. На такива стълби и при такива порти ме обзема желание някой да ме обладае точно на това място. Тази на Rue des Filles du Calvaire е една от тези порти. Стъклена, с извити стълби от дърво и месинг. Мирише на борово дърво и лак. Тук е достатъчно някой да те хване за погрешен крак и си готова...

Тридесет минути по-късно, с коженото палто в ръце, ние отново се озовахме в магазина на авеню Montaigne. Вътре свиреше музика и манекенки започваха да показват кожите с влизането на купувачи. Почувствах миризмата на гарваново черна коса. Извиках:

- Снглфе! - и той веднага се появи от вътрешността на магазина.

- Най-после... Казах ти да сложиш синджирче на опашката си вместо панделка, Снглфе. А ти, не, та не... Е, сега идва на ред на втората част от нашия договор. Каква ти е годишната заплата?

- Госпожата сигурно се досеща, че не е особено голяма.

- Отлично. Сега ще направим малки корекции. Връщам ти коженото палто, ти ще ми върнеш петдесетте хиляди долара, колкото струва палтото, а десет хиляди ще задържиш за услугата, която ми направи. Става ли?

- Госпожата се шегува?

- Госпожите никога не се шегуват. Иначе не са госпожи. И през ум да не ти мине да се пошегуваш. Искаш или не искаш десет хиляди?

- Момент. Само да видя има ли сега в магазина достатъчно пари, за да ви върна сумата в брой, госпожо... Имате късмет, ето вашите петдесет хиляди.

Малко смутен, Снглф взе от мен коженото палто, сложи го встрани, а аз пъхнах в джоба си петдесетте хиляди на майора.

- Така, ангелче, - казах на продавача - и през ум да не ти мине да продадеш палтото, което върнах, защото дяволите ще те вземат! Разбра ли ме?

- Да, госпожо, и с нетърпение очаквам какво ще се случи по-нататък.

- Сега отивам да купя отговарящото ухание за новото си кожено палто. На него му е нужен нов парфюм. Струва ми се, че най-много му отговаря "Issey Miyake"...

- Не знам за кое кожено палто говори госпожата?

- За същото това палто, естествено. Днес, Снглфе, аз още веднъж ще се появя в този магазин. Този път ще дойда с мъжа си Адам. И той ще ми купи същото палто. Иначе не бих могла да го нося пред него, не бих могла дори да го отнеса у дома, както каза тук присъстващата ми сестра Ева... Ти слушаш ли ме?

- Слушам, госпожо, но не разбирам.

- Как така не разбираш? На мен ми остават петдесет хиляди, на теб десет, а освен това и едно безплатно кожено палто, което ще ми купи моят мъж... Какво не е ясно? Всъщност, не е необходимо да разбираш. Трябва само да слушаш. И така, не продавай никому коженото палто! Между другото, имай предвид, цената на палтото за мъжа ми е според ценоразписа на магазина, тоест петдесет хиляди... Все пак, роднини сме...

С тези думи Ева и аз напуснахме магазина. Около нас се разнасяха миризмите на големия град и аз ги разчитах като букви.

- През последните седмици и сънищата ми смърдят. Гъсти са като качамак и черни като катран. А през тях текат огромни количества време, като подземни реки, макар че като се събудя, не съм по-стара от преди. Като че ли в живота ми има две времена. От едното не се старее, то изразходва нещо друго вместо тялото. Карма? Дали душата и тялото ни са гориво? Гориво, за какво? Дали Времето е двигател, който задвижва тялото, а Вечността - гориво на душата?

* * *

- Сега трябва малко да си отдъхнем. - казах аз и заведох сестра ми на обяд в градината на една малка гостилница. След обяда извадих телефона от чантата си и се обадих на мъжа ми.

- Ние сме, както и обикновено, в парка. Чакаме те в гостилницата. Трябва да ти покажа нещо. Ела веднага. И донеси китарата ми.

Щом като господин Адам се появи, аз се сбогувах със сестра ми, изричайки формулата, научена от онези на шестдест и осма.

- В пет и тридесет. Ела, където и да било, но бъди точна.

- Будалкаш.

- Сигурно знаеш къде. При "Шекспир", както обикновено.

След това заведох мъжа си право в магазина за кожи. Заедно с китарата ми, която той покорно донесе.

- Ти, Адаме, си затворен в осъществената си любов като в кафез - казах му аз при влизане в магазина.

- В каква любов?

- Как в каква? Нима не беше влюбен в мене преди женитбата? Беше. И нима не получи каквото искаше? Получи.

- Нима и ти не получи това?

- Да, но с погрешен човек. Знаеш ли, Адаме, че на сън аз все още съм девица? Вече десет години сънувам в постелята до теб, че съм девствена. И постоянно сънувам, че губя невинността си с някой друг, а не с тебе. Насън най-малко двеста души са ми отнели девствеността...

- Лили, моля те! - негодуваше той.

- Толкова за девствеността и за това какво получи ти. Сега и аз искам да получа нещо. Искам коженото палто, за което ти говорих. Ето, тук е, открих го в този магазин. И се влюбих в него... При вас запазих едно кожено палто - добавих, обръщайки се към продавача.

- Под кое име да погледна, уважаема госпожо?

- Под което и да било от моите четиринадесет имена, млади господине.

- Да погледна, госпожо... Да, палтото е запазено под името Емпуза.

- Така е. Сега дойдох със съпруга ми да го купи.

Уплашен от този разговор Адам направи отчаян опит:

- Но, Лили, ти знаеш, че имаш повече пари от мене. Ти можеш да си го купиш, аз не мога да ти го купя.

- Това не е същото. Искам ти да ми го купиш.

Тогава изведнъж станах сериозна и пошепнах на ухото на мъжа ми:

- Сега ще го пробвам.

Разкопчах палтото си и капитанът се убеди, че жена му няма под палтото си нищо освен парфюма "Jacomo de Jacomo" - Antracite.

- Лили, моля те, недей! Лили, да си вървим у дома. Прекрати тази комедия.

- Значи, купуваме палтото без проба?

- Без проба, моля те! Колко струва това чудо?

При този въпрос капитанът получи категоричен отговор, на който всички в магазина се обърнаха:

- Петдесет хиляди.

- Петдесет хиляди?

- Това ти се струва много, скъпи, само защото не си го видял на мене. Трябва да видиш как ми стои.

И аз бързо свалих палтото си, под което бях като от майка родена и облякох коженото палто, качих се на подиума и триумфално, на фона на музиката, се разходих пред очите на всички присъстващи, които започнаха да ръкопляскат.

- Не ти ли харесва? Тогава ще го върна.

И започнах да свалям коженото палто, за което получих нови аплодисменти.

- Не трябва - каза бързо мъжът ми - опаковайте палтото на госпожата, тя ще остане в коженото палто. И да ви платя.

Щом като всичко завърши, продавачът опакова палтото ми, което аз напъхах в ръцете на мъжа ми.

- Това ти е за спомен - казах, - а сега да се сбогуваме. Сбогом, Адаме!

Бързо взех китарата от ръцете му.

- Какво значи това, Лили?

- Това значи, че аз те напущам пред Бога и пред тези честни хора. И тебе и твоите гранясали мустаци. Ако някои от тук присъстващите има нещо против нека каже това сега или да замълчи завинаги!

И аз се запътих към вратата. За изненада на присъстващите тогава продавачът изрева:

- Спри, спри! Никой да не влиза и никой да не излиза! Пази се от легло за трима! Нищо от тебе и нищо в тебе...

Адам обезумяло го погледна и извика след мене:

- Но защо?

Аз се спрях и отговорих:

- Защо ли? Ако не си спомняш, ще ти кажа защо. Когато се омъжих на 17 години, имах толкова хубави бозки, че никой около мен не знаеше как изглежда лицето ми. Дори и ти, моят мъж. Eдна вечер, когато танцувах, ти клекна и сложи ръка на търбуха ми. Тогава за първи път почувствах болка. И болката продължи 7 години. Слаба, някога по-силна, най-често почти незабележима. Но една нощ болката стана остра, като пробождане и аз обезумяла хвърлих от леглото книгата, която четях и изтичах до лекаря. Лекарят ме прегледа под Рентгеновите лъчи и видя и снима в мене мъничък, съвършено правилен скелет на момиченце на 7-годишна възраст. Трябваше да се върна в спомените си, за да изчисля кой е бащата. Сега знам. Бащата беше ти...

При тези думи отворих вратата на магазина. Едва тогава капитанът дойде на себе си и извика след мен:

- Лили, върни се, къде отиваш, Лили?

И получи отговор:

- В Киев. На меден месец с новия си любовник. Сега е модерно меденият месец да се прекарва в Киев...

В този момент един елегантен господин извика "Браво!" в магазина, а продавачът ми подхвърли при вратата:

- Обърни се, обърни се, морето бучи, вълните те зоват...

Капитанът, който седеше объркан в средата на магазина, го изгледа яростно от главата до петите и се стовари в един фотьойл с думите:

- Да ти еба тавана.

И след това добави:

- Господарю на света, жената, която ми даде, отлетя!

Това бяха последните думи, които чух от мъжа си.

* * *

С хубава гледка отвъд Сена, към църквата Света Богородица, в сърцето на Париж, се намира магазин за антикварни книги на английски език "Shakespeare". Когато времето е хубаво, изнасят книгите пред магазина и точно на това място аз отново се срещнах със сестра си.

- Всичко готово ли е? - попита Ева, поглеждайки с нетърпение новото ми кожено палто. - Какво ще правиш сега?

- Ще се нанеса в апартамента, който взех на Filles du Calvaire.

- Значи, ти все пак взе апармент за коженото си плато?

- Не. Напуснах мъжа си и майор Бейли. И както ти казах, сега ще променя този шибан живот. Крайно време е, вече съм на двадест и шест. Искам да завърша следването. А след това да имам деца. Но ще внимавам с кого.

- А какво ще стане с медения месец и новия любовник в Киев?

- Нищо.

- Как така нищо?

- Нямам нов любовник... Сега е ред на ученето.

- Не разбирам. Мислих си, че заради новия оставяш стария любовник и мъжа си.

- Това е точно, но новият любовник засега е само хипотетична възможност. Омръзнаха ми вече и мъжете, и любовниците. Може би трябва да си намеря любовница. Жените по-добре знаят какво ни трябва...

- Значи, ти изобщо нямаш такава пеперудка. Тепърва трябва да я ловиш. Че ти си по-зле от мене!

- Ева, сигурна ли си, че си жена и като спиш? Веднага ще ти покажа как се намират нови любовници. Най-лесно се намират, когато нямаш намерение да ги търсиш. Само трепкай и гледай. Виждаш ли онази обява във витрината на книжарницата?... Виждаш я, нали? Добре, а сега я прочети.

Зад стъклото на книжарница "Шекспир" беше залепена пепелява хартия, на която с едри букви бе написано на английски:

ТЪРСИ СЕ

Младеж с екземпляр на "Хазарски речник" (мъжка версия) търси девойка, която също притежава екземпляр на "Хазарски речник" (женска версия). Целта: размяна на мнения и разговор. Тел. 22 52 39...

- Сега ясно ли ти е?

- Не.

- Затова нямаш любовник. Преди малко купих един нов парфюм "Elisabeth Arden" - Blue Grasse, както подобава на нов любовник и тук при "Шекспир" намерих тази шибана женска книга. Това е речник, който има на 293-та страница на нюйоркското издание на Кнопф пичка, същата онази, която този пич от обявата търси като предмет за размяна. С това нещо в ръка ще се обадя на телефона от обявата. Е, да видя какво ще има неговият екземпляр...

© Милорад Павич
© Ася Тихинова-Йованович - превод
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2002
Милорад Павич. Кутия за писане. Варна: Liternet, 2002

2009-07-21T19:59:00.000+03:00

не мога да се позная
в огледалото
чудя се то ли е криво или
ти...

2009-07-21T10:31:00.005+03:00

I`m your monday morning joke
автобус
натъпкан мръсен
мога да те лашкам колкото си поискаш
но без светлини
по-добре слизай тука, преди да се е стъмнило
в очите ми има борови сажди
две пазарски торби гнилоч
в твоите
две зърна
...грозде, мръснико!
Standing like a mannequin
Mannequins don’t fly
Don’t swim don’t grin
Take it like a real man
Take it fake it
Then she ran
и твойта не е лесна...

Recently

2009-07-17T13:15:00.005+03:00

Then I had to climb down
I went down to see the sun rise
And then I had to climb back up again
I had to be there to see the sun rise
All the air that you sent to guide me had a tone of elephant grey
We were all there in the morning
We were there and we wanted to stay

(The Knife - "Kino")

careless spending lots of time on the streets but never enough bumped into a fish in the Ocean scratched my curiousity and now all I want is to go home and shut myself down for few days maybe more but never enough talkative as I can be smoked my brains out several times and still unable to stop it from coming won`t you marry me for instance? and your blond curls would turn purple in the sunset but the rain kept banging on our doors insisting and selfish like a hungry child it`s raining fingertips outside but your bathroom is too small baby I need you to be wide and warm or should i turn into an ant and crawl up your legs to mute that shout you carry won`t you ever give birth to it premature ugly as can be we`ll raise it with love or at least with lots of passion though never enough... pass this on won`t you

Димитър и Пламен

2009-07-02T21:41:00.007+03:00

- Всякакви глупости могат да се изпишат по въпроса. Нали съм ти обяснявал за, чакай, стой да ти оправя грима, за... анонимното общуване, на автопилот. Можеш да кажеш абсолютно всичко. Можеш да обичаш, да се нарежеш на собствените си емоции, можеш да се смееш до сълзи, можеш да липсваш като мъртвец. И всичко това в рамките на час, два, седмица. Компресиран вариант на нормалните човешки взаимо - ама стой така де, виж сега къде отиде това червено - взаимоотношения. Дръж ми за малко цигарата.

Огледалото всмуква кадъра за миг и двамата се задържат там неподвижни секунда повече от същинския образ. Той посяга към косата на другия мъж.

- Ти не говориш сериозно.
- Напротив, виж например с Адриана как станаха нещата. Абсолютно така е...
- Онзи гнусар Ачо ли?! О, моля ти се!
- Ама не ми мигай де. Да си беше избрал някоя друга спирала, тази все едно гарга ти е нацвъкала миглите...
- Защо трябва да си толкова циничен към хората и груб с мен?
- Ти пък все нещо не им харесваше на хората, след всичкия този ентусиазъм в началото. И не съм груб с теб, обичам те. Дай сега тази цигара насам.
- Збранявам ти да ме обичаш, когато си напушен. Забранявам ти да ми говориш такива глупости!...
- Все едно.

Присвива очи, димът му люти, докато с две ръце закопчава колието на врата на другия мъж. Две кукли, избягали от детския кът направо в най-близкия бар, в търсене на своите оловни войници.

- Отпусни го малко де. Ще ме обесиш.
- Няма. Така е модерно сега, трай.

Смеят се.
На вратата се звъни.

- Я сритай това въже нанякъде. Ужас, значи! Все по нещо педерастко се търкаля из тази къща... - смее се Димитър.
- Виж какво, и аз съм нервен, но не си го изкарвам на теб! Можеше да поразтребиш днес малко!
- Пламене...
- Не ме пламеносвай. Тренираме от месеци за това, ако ме наречеш "Пламене" тази вечер, всичко отива по дяволите. Забрави за Пламен. Милена съм.

Пламен е сърдит и трепери от притеснение, с хубаватa си рокля на цветя и в типична гневна поза "ф". Зениците му са разширени като на преспал котарак. Димитър се разсмива отново, целува го по рамото и бърза да отвори. Извиква през рамо:

- Всичко ще бъде наред!

Стои на вратата с ведра усмивка, перчемът му по детски щръкнал на една страна, разтваря ръце за прегръдка:

- Мамо! Тате! Колко се радвам, че успяхте да дойдете! Ама влизайте, влизайте.

Разменят целувки по бузите, майката носи в кошница увити във вестник цветя, дъго гледа Димитър с възхищение, както всяка майка - порасналото си момче. Бащата лъха на скромност и автомобилно масло, здраво ръкостисане, също на прага на просълзяването. Оставят чантите в коридора.

- Мило, ела да вземеш цветята, моля те! Мамо, сложете тези чехли и да ви разведа из апартамента. Не, сложи ги, айде, не сме пускали подовото тия дни...

Повежда ги към гостната.

- Ей, ще я видим най-после!
- Мамо, татко... Това е Милена.

Очите му блестят, Пламен подава учтиво ръка на бащата, прегръща майката. Трудно му е да прикрие смущението си и гъделът от цялата комичност на ситуацията. Димитър е все така горд и усмихнат. По-добре влиза в ролята си, може би заради цигарата, а може би защото предния път той носеше роклята. Така се бяха разбрали - да съобщят заедно на родителите си. Всеки на своите - че ще се жени.

Нещо, на което ми се иска да отида

2009-07-02T21:11:00.000+03:00

Прясно от кухнята

2009-06-30T16:22:00.006+03:00

В последно време откривам, че съм развила странния талант да се намъквам в живота на хората като котка в кашон от хладилник. Просто защото мога, а и там още не съм била. Малки оранжеви кухни, неми филми в шоколадови мазета, нечии стреснати очи, когато дръпвам рязко бельото, сресване. Белег, бира на тротоара, аквариум, Том Йорк изпод фаса. Противоречиви причини да се чудиш как да се измъкнеш после, "съспенс", "чарт". Всичко има форма. Часовете, дъжда, въпросите, махмурлука, ината, секса. Най-често съвсем неочаквана.

Gay pride Sofia '09 - favorite shots

2009-06-27T20:50:00.003+03:00

Under the rainbow :)

Maybe he told her babies are made with a kiss :)

The one thing that`s really worth being proud of

The whole queer squad :)

Cult hippy lady, from Greece I think

"I`m the red woman red..."

Some more nice views :)

Peace...

More at my facebook page. Enjoy! :)

Somewhere over the rainbow friendship

2009-06-27T13:37:00.005+03:00

Късна сутрин, Лзенец. Анимационни облаци. Закопчала съм ризата си накриво, аромат на пъпеш и касис в стаята, боси крака. Баща ми не е съвсем добре със здравето, научавам. Овесени ядки със сирене, нежна музика. Забрадка, маска за лице. Тъжно ми е, и не заради лошото време. Тъжно ми е, че все пак се страхувам, ядосва ме промъкващият се срам. Зарядно за батериите на фотоапарата. Добро утро, София, отварям прозорците, за да те дишам, преди да те докосна. Красива с липови коси, камерния хор на кварталните птици. Данчо се тревожи, а и му е мъчно, че не може да излезе заедно с Иса и мен, непоносимата. Всички са свършили парите, но се подкрепяме.
Ядките ми изкипяха.
Малката ще пристигне от Благоевград, още се питам защо не я спрях. Намирам по блоговете обещаните от Мила safety tips. Alif Tree и чаша турско кафе със захар и мека утайка, новини за Доган, някои неща простоне се променят. Никакви оръжия. То така или иначе Колт-а ми не е смазан и почистен. Бях заета да пера и да готвя яйца по панагюрски. Като една добра Жена. Да утешавам, като добър Приятел. Да обичам, като Човек. Да работя и да си плащам данъците, като Българка.
Сигурно бъркам някъде. Едни хора казаха, че такива като мен са Гнусни Изроди.

Ще отида на Rainbow frindship. Не за каузата, не за себе си. Защото мога, защото всичи би трябвало да можем. И защото напоследък бях толкова щастлива. Време е да видя реалността. А не мога да не си мисля, че каквото и да правим, очите, през които невръстните скинарчета и "обикновените" хора я виждат, никога няма да се променят. Нито сърцата на християните. Отивам... за да дам своите очи назаем след това.

Рибка в дъжда

2009-06-24T23:08:00.000+03:00

OST of our last trip :)

2009-06-24T18:27:00.002+03:00

the living road

2009-06-23T22:16:00.010+03:00

Днес си взех боровинков тютюн. Великолепен е! И готвих яйца по панагюрски с много чесън, и обичах, и тръгнах да пера, но по традиция пак заваля... това се казва карма. И ми се ходи на Rainbow Friendship шествието, и в Сандански, и даже на работа ми се ходи, за бога, някой да ме клонра!
И забравих едни мръсни чорапи в колата на Денц.
В обратен ред:
Ивановските скални манастири са едно много красиво място, на което си взимам бележка да отделя повече време следващия път.
Пра ни невероятна градушка в северна България. Великолепни житни преживелици и парчета лед колкото ягодки, сиво небе и пресни залези - какво повече да искаш от един роудтрип. Обичам да усещам затоплена зряла пшеница по върховете на пръстите си, да вървя към хоризонта и да ловя звезди.
Бяхме на концерт на Пласибо в Букурещ. Не харесах града, хората са твърде спокойни, в хостела имаше дървеници. И падна голям пазарлък за билетите, накрая ми писна от мазни усмивнки и ръснах сто леи на касата като добро момиче. Не е като да има всеки ден концерт на Placebo я! А пък самата музика...! Летях по улиците като калинката от Minuscules, скачах, крещях, намирах си неща (пак)... И заветната ми циганка, която от дете съм решила, че ще срещна някъде по пътищата, така и не се появи. Но беше велико. Всичко.
В Русе спахме у Калоян, който се е захванал с графичен дизайн и беше по-хубав и мил от всякога. Бира с Бибс на "Тони", спомени в градинката на "Митака", отекли крака от дългото пътуване и лястовичи гнезда върху телевизорите в крайпътните кръчми. Не остана ненагризана слива по трасето София - Гюргево :)
Сдобих се с Тошко - Toshiba NB 100. Още му пришивам разни полезни програмки и събирам музика. Ако някой има Saltillo и новия албум на Placebo, може да качи в mediafire.com и да ми пусне линк :)
Иначе любовния живот - поотказах се за сметка на задълбаване в приятеството и улиците. Мога да твърдя дори, че отдавна не съм била толкова щастлива и спокойна.
Запознах се с Денц преди време - добро другарче, с което имаме приятно количество общи интересни и която може би ще споменавам от време на време тук, наред с всички останали. Това донякъде промени възгледите ми за човешките взаимоотношения и ме накара да проумея ценни неща, като например, че не е задължително да притежаваш нещо, за да му се радваш. Вече започвам да свиквам с факта, че подлежа на ежемесечна (или по-скоро ежечовешка) еволюция.
Не намирам време да рисувам, а идеите за тениски се трупат. Усещам как през предстоящата ми отпуска ще се разнасям из България с торба боички, гащи и кабели :)
Не намирам време за книги. Оправдавам се с това, че е лято и the living road е по-интересен от всеки роман.
Една чудесна жена дойде, взе ми книжката и ми събра всички нужни заверки за да продължа следването си. Уникално. Наесен съм в сесия! Смях...
Отскоро в стаята ми живее малка популация от мравки, модели на колички, хеликоптерче, самолет и една дебела нощна пеперуда. Съквартиранта Сашо все така се прибира за по 2-3 дни в месеца и ме е оставил на произвола на съдбата и спокойствието... Радостта от това да обикаляш къщата гол, крещейки и размахвайки ръце :D

Невъзможно ми е да разкажа всички чудесни неща от последните дни, нито да публикувам всички снимки. Имаше много палатки, пеперуди, огньове, концерти, работа, седенки и обич... Едно нормално, хубаво лято in proress :)

Sugar man: укротявне на опърничавия

2009-06-18T20:46:00.001+03:00

Иначе казано, познайте кой се ожени :)

the living road

2009-06-13T16:52:00.001+03:00

Любим момент от последните седмици - Денз лешпери на пъря Рай - Карлово. Priceless.

Priceless

2009-06-10T16:52:00.007+03:00

... and then the other night, someone looked at her and said: "Priceless!"
I sat semi-conscious in a venous pool of smoke, nodding to myself: "Simple as that."
Priceless the moment today, sipping coffee together on the stairs, until the cigarette burned my lips.
Priceless the script last night, the stories within. Childhood of a stranger, smooth and silky as fresh liver but too odd to attract a fly.
Priceless the village road with butterfly clouds bursting around us in silent laughter. And then again, the phallic fire we wrapped our brain strings around.
Priceless the music.
Priceless the look in your eyes and the hug you gave me when I admitted you`re the closest friend I ever had in my life.
Priceless her angry green eyes, the bloody toilet dreams and sea elevators going upside-down.

You bastards. Noone ever made me that happy. I wish I could do the same for you. I wish I could feed you back.

"And I have seen
The sunrise over the river
The freeway
Reminding of
This mess we're in
And ooooh...

The city sunset over me
The city sunset over me"