the hen-coop syndrome (again)

Глей ся, никой нищо не казва за новия ми хедър.
Цъкам възмутено и сърбам кола, 5:03 е и още нищо не съм писала за вчера. Айде, Жуже, нали каза, че ще ти е интересно, от мен да мине...
Та!
След като станах в неделя по обед и с Цвете правихме филийки и к'во ли още не, излазихме с Рара до София и се тръшнах гнусливо в офиса да трудодействам.

(Флашбек: Блъскам безрезултатно 30 минути по звънеца на офиса, отчайвам се, става ми студено, отивам в денонощния 345 и касиерчето ми дава телефона си да се обадя на колегата. Който не вдига. Накрая едно DP от съседния отдел излиза да си купи мляко и ми отваря. Цялата операция - 45 минути. Никога не си забравяйте ключовете за офиса... )

На сутринта с Теди палим фиатчето към нас... а там Жужа стърчи сред море от чували като морков в бостан и се хили на недоспалите ни мутри. То к'во няма да ти е смешно бате, а моите парцалки още лежат навсякъде из кокошарника и даже не подозират какво ги чака.
Хвърчат кактуси, табла, легени, чували, шкафчета (откраднах го, сърце не ми даде да го оставя там), въжета, улични табели, дюшеци, бурканчета с боя, покнижнината ми (която е 1/2 от покъщнината), кабели и огледала, даже някакъв испанец изхвърча отнякъде по едно време, много секси такъв...
Чак като пускам ключовете в пощенската кутия ми светва - баси, изнасяме се.

Ем да.
После се напукахме с яките баници по 60 стотинки (верно, има в София!), пихме кафе прашни, омачкани, гурелясали и необръснати (Теди), сложиха скоба на колата... Прибрах се.
Единственото, което успях да разопаковам, беше дюшека, опашкулих се в стария спален чувал и в четири следобед в понеделник вече ме нямаше. И светът почти ме остави да се наспя :)

Хубаво е, пак със 72 на работа, старите магазинчета, обичайната атмосфера, наизустените маршрути от Оборище към любимите чупки на София, Драгови на 5 минути от нас... Хубаво е да имаш килими и мебели, топличко и домашно :) Дано този път всичко е наред, ще правим пижама-парти за "освещаване" :) Снабдете се. И мусака ще има. Само да се оправим със Спаска :)
Уф и да не забравя... да си взема колелото от магазинчето за зеленчуци утре сутрин :D
Голяма система, т'ва 4-4-2 (4 дни по 4 часа сън на ден и 2 бири)

Та сега си търсим котка. Малка. Идеи?
Впрочем напоследък ми се влюбва. Усещам го като мишчица, викам й "Къш!" и я гоня с метлата. Дано котката помогне.

но"Шт!" Пловдив

ядох пълнени чушки, принцески и безумни еклери
спах в чаршафи!
намерих Рара-Мария и Гопето Маринов на улицата
бях замъкната на Crowfish (и ми хареса)
шлях се по пижама из града
гушках! всички!
"Таксим"-их (знаете ли, че на терасата растат фурми (или хинап)?!)
...и останалото беше твърде хубаво за разказване
благодаря, Жи, Цвете, Теч!

Трохички от устните на уикенда - дечица, пижамища, звездни лабиринти с призраци и някакъв афганистанообразен фрейм от главната:

Online pride shop

Stalik създаде следното:
http://pride.portokal.bg/
Радващо! :) Вярно, че засега разнообразието не е много голямо, но ми се ще да вярвам, че след време (и як спам с идеи?) може да се появят интересни неща. Стисвам му едно палче на човека.

Цвети

Днес Цвети си дойде, беше сцепващо радостно, прегръщащо и енергийно! Станала е прекрасна, силна, хиперактивна малка дама, усмихва се и поскача като врабче, преяло с шоколад :) Родителите й са сладки хора, майка й ме изпраща със сърдечно "Уважавайте се!"... Хубаво е някой да се върне от далече, хубаво е дори да блуждаеш из летището два часа, хубав е целият ден след това, защото знам, че тя е тук някъде... И малко по малко това усещане прерасва в повсеместна обич и благодарност. Особено пък като си помислиш, че в петък в Пловдив пак ще си направим вещерско сборище (Жу, Теч, Цвете, както чувам и Мо), а после предстои някакъв много шантав октомври с университети, нови квартири, dete у дома... и най-вече Пав! Домът ми явно е не другаде, а в хората, които обичам, музиката, която ме обича и, ами, кактусите :)

"Мамо, дръж."

Малко хайку на "Евлоги".

Shadia Mansour

Jellyfish

By Alissa Coe and Carly Waito - керамични медузки!
Напомниха ми за Кoop... enjoy!
Впрочем някой да е чувал за скорошен израелски филм "Jellyfish"? Търся го.

Виргиния Захариева & "Поетики"

Бира и кафе в "Заимов", купчинки слънце по кьошетата. Девойка с прозрачносини очи говори тихо за пещери, морета... другото не помня. Не мога да реша дали съм достатъчно будна, дали ми е студено, дали ми се прави каквото и да било. Хващаме трамвай 11.
Пуша пред Парти-центъра, не ми стиска просто да вляза. Някакъв тип си свива от моя тютюн, сипва четири малки бели хапченца в дланта ми и взима две от тях с език и устни. После изчезва нанякъде.
Виждам как Виргиния Захариева се качва към залата с отсъстващо изражение, малка къносана сова. Вцепенявам се, не мога да не я позная. Давя се в удивителни още тогава.
Яна и Катя са там, наруши се традицията да се засичаме само по протести, магистрали и гори. Сестра Ваня също, пием чай.
Вътре е тъмно и претъпкано, цигари, прически, пултове, бира, Остава, Ерол, Жужа в червено-черна джунгла от техника и лица, красиво е, най-после Силвия Чолева и е време за разтреперване. Падам във вулкан от проза, разговори, светлини, музика, дим, рамене, скули, бирена пяна.
Виргиния излиза. Говори ниско, почти басово, някак свойски, все едно има цялото време на света да се мотка из сцената. И изобщо. Търси си очилата. Води непринуден монолог. Сяда. Става, съблича се.
Виргиния чете по корсет. Разбира се, от "9 зайци" - за корсета. Допълва си в движение написаното, мята коси погледи наоколо, изненадва се, когато публиката се разсмее на нещо. Все едно не знае!...
Кефи се. Интимничи.
Малко след нея излизам отново навън да пуша, клеча по чорапи на един диван и си еуфорирам кротичко. Жени: "Айде бе, ходи при Виргиния. Чака те на бекстейдж."
WTF!?
Казала й, че съм й неистов фен. Eбаси. И че ще отида да се запозная с нея. (така ли беше, Жени?) Обяснявам колко не мога да го направя, гърча се като настъпан червей вътрешно и си давам сметка, че все пак ще. Гледам пресния й автограф и искам да го погълна.
В тъмното разпознавам Стефан, то как ли пък да не го разпознаеш, и му се мятам като удавник: "Бе да знаеш къде е Виргиния Захариева?" - "Ей там в оная стаичка." - "А-а, аз там не мога..." - "...влизай бе, ти пък!"
Може би най-смелото и безразсъдно нещо, което съм правила в живота си. Поне като усещане. Промъквам се между сиво-червени човешки части и в този момент тя изхвърча от стаичката, още по корсет и размахвайки една Загорка. Почти ме прегазва, аз се възползвам от близостта и изтананиквам някакво малоумно "Извинете..." Спира, поглежда ме. В този момент в мен няма нищо, никой. Whiteout. Светлите очи на тъмно, ветровито лице. Черни презрамки, зелено стъкло. Нищо не искам да й казвам всъщност, увиснала съм със зъби на тази секунда. Протягам се и докосвам голото й рамо, съвсем леко, с един пръст, чуди се защо го правя, поглежда рязко докосването, после пак в очите ми, "А ти кой си?" ...
Навън вече вибрирам зверски, със сцепваща усмивка и пръскащи очи. Студено е, но на кой му пука... Прибираме се с Жени и Валерианова, но аз никак не съм там, всички говорим тихо, сякаш гасовете ни биха счупили нещо...

Хей-хей...

Kelli Connell

Едно хубаво откритие - Kelli Connell! Има нещо очарователно и плашещо в любовта между... един и същи човек, както се оказва.
Всичко, което съм си представяла като ежедневие в една връзка между жени, се оказа събрано в изложба на сайта й - фрагменти от сънища, мечти, напрежение, секс, малки обикновени моменти, цветове, светлосенки, пътувания... Учудващо меко усещане за намереност. Толкова живи кадри!...
Интересно ми е какво всъщност означава абсолютната идентичност на моделите - до такава степен ли трябва да се слееш с другия, или просто във всички отношения винаги си сам? Или.. прожектираш себе си върху нея в представите си за заедност? А ако просто забравяш нуждата от самоосъзнаване като нещо отделно, различно?
Твърде много въпроси. Как изобщо се обича?!

Um Só Segundo

Два дни Бъроуз на свещи, Тори на weed и разговори на джин. Редичка разходка из парка и вмирисано снимане на графити. В 76 треперя цялата, драйфа ми се и си гриза кокалчетата в ням протест. Срещу себе си.
Просветлението идва с:
"A ti kakvo bi kazala za sedmica v kushta v aprilci?"
Тя има уникалното свойство да ме застрелва с подобни неща, а аз седя по турски върху миришещия на овце дюшек, усмихвам се невярващо и ми става топло, все по-топло... така заспивам. На другия ден всичко изглежда по-смислено.

10 начина за справяне с належащи проблеми

1. Правите се, че не ви пука
2. Обаждате се на всичките си приятели и спретвате диво парти по случай, че:
а) пак няма къде да живеете, защото хазяйката ви е по-голям педераст от вас
б) сте изпуснали всички срокове за записване в университета
в) не сте правили секс от [$variable]
г) лятото ви е подминало като пожарна - стопаджия
д) всичко заедно
3. Забърквате някой невинен непознат във всичко това и той се оказва Angel Gabriel
4. Игнорирате реалните проблеми посредством провеждане на "женски" разговори в интернет, които след това никой нормален човек не е способен да разкодира, влючително вие самите.
5. Четете Милорад Павич и забравяте за всичко останало
6. Обаждате се на майка си и й казвате, че всичко е наред. След това силно си удряте главата в най-близкия пътен знак.
7. Привързвате се към някой, който живее на остров в океана и ви разказва за разноцветните рибки, сред които плува сутрин. И забравяте за всичко останало.
8. Сядате си на задника и преравяте всички обяви за апартаменти под наем за една нощ
9. Вдигате си мързеливия задник и отивате да си поприказвате с Декана
10. Спирате да си губите времето в поустване на глупости...

Mono Desire

Solo on hang drum by Manu Delago.
А сега стиснете палци за Иво Природата, който ще стопира до Швейцария, за да си намери такъв инструмент...


(тук може би има нужда от малко пояснение - всички звуци във видеото идват от хенг-а.)

More for Manu Delago

Приказки

Днес нощната кулминира от мускулни болки и ядове във върховна простотия (обичам ви, мили колеги!) и цинизъм на покрива на офиса (и не само). Мисля, че някой ми сипа нещо в редбула, защото по едно време всичко стана твърде смешно... Смачках топките на Мишо погрешка. Опищяхме коридора, обсъдихме поручик Ржевски и още няколкостотин изобретателно гнусни начина за чукане, наспамих Теч с изблиците си на лиготия и бездарие и накрая 'кротко' заседнах да чета приказки. Открих няколко гениални неща, които няма как да не споделя! Ако ви се занимава да четете, пействам по-долу.
Иначе, купих си чудесен дюшек, малко мирише на овце, но какво от това... dete се нави да живее с мен, сестра й и Пламчо (абе тя истинска ли е?!) ми бяха на гости, обясних им колко ми е самотно без хлебарки.
И пак имам ядове с хазяйката и половината свят, но... какво от това ;)

Приказки

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Червената шапчица, разказана от рокясал младежЗначи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Криейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат
некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

Червената шапчица, Кърт Вонегът
Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи, убити през Втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то…
Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.
Але-хоп.
[...]

из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
[Навремето бях луда фенка на Бюджолд. Да ви е попадала? God bless my brother!]

Червената Шапчица, Джеймс Хадли Чейс… Червената Шапчица вървеше по пътечката. Пред нея се изпречи големият страшен Вълк, оплези език и прохъхри:
- Накъде така, Червена Шапчице?
Червената Шапчица не отговори. Само повдигна леко покривалото на кошничката, измъкна оттам своя стар "Хеклер и Кох" с полуавтоматичен затвор и дебалансирани куршуми, и с четири отсечени изстрела от упор отнесе във вихър от кървави пръски черепа на Вълка…

Need a man!

Сънувам, че живея в малко село в планината с хора, които са бивши върколаци, вампири, канибали etc. Моите родители също са такива, но ние със сина на комшиите сме "чисти". Тий е тъмнокос, със светлосини очи, като дядо ми.
Ако в четвъртък покажеш на възрастните блокче шоколад, те подивяват и се превръщат отново в чудовища. Затова с момчето се събираме да си го ядем тайно.
Понеже е единствената ми дружка в селото, на път съм да се влюбя в него. Докосвам шията му, брадата боцка. Той е малко стресиран от жеста ми.

Anyway, покрай този сън се замислих - трябва ми мъж!
Не за друго, ами в четвъртък ми изнасят леглото и гардероба, а дочух от хазяйката, че в мазето имало някакви мебели. Та, търсят се здравеняци (или поне ентусиасти), които биха могли да ми помогнат с покатерването на няколко шкафчета (о, да!) до асансьора. Сутрин, примерно. Замислила съм хубави неща с бледолилава боя :)

Иначе какво ново около мен - глобиха ме само 20 лева, след като открих бара на Арт Хостел и закъснях за работа час и половина :) Пфиу! Размина се леко. Друго особено вълнуващо няма, освен обичайните дневни радващи неща. Преговарям да ми сменят работното време от 23ч., стискайте палци. И днес ще кандардисвам dete да живее с мен. Дано е "ДА."

:)

Шкафчето (unfinished project)

Какво горе-долу забърках през уикенда:

Началото. Събота сутрин, след набег над книжарница, магазин за строителни материали и една кофа за боклук, откъдето измъкнах дъските (не пицата!)...

Неделя, still working on it. Хубави покривки за легло, а? :)

Шкафчето, 24 часа по-късно, полегнало изтощено на пода...

Blackboard от рамка за картина и черна хартия - ммм! Откога си го визуализирах...

Изнудих Теч да ми дойде на гости и да помага. Споменавала ли съм, че тя е страхотен художник и един от най-шантавите и интересни хора, които познавам? Освен това има хубави детски очи :) Та, сътвори тютюневи листенца, рибки и цветя :)

Въжените рафтове, финаааал! (и ДА, стабилни са)

"Хйеви мйетал!" и части от Теч. Thanks girl :)
Важно: на тази снимка се вижда, че има и други хора с криви кутрета като мен. Алелуя!

Je sais!...

Излизам на поляната боса, внимавам да не настъпвам жълтите цветя, но са толкова много, вървя по заешки ушички...
Започвам да се въртя бавно с разперени ръце, като в часовник с лошо сраснали стрелки, раздърпани в края от подивели посоки...
От китките ми извират малки хладни рибки, раждат се по няколко наведнъж и отлитат, стапят се във въздуха...
Въздуха!
Хамелеоните с остри зъбки и бързи езичета вече спят, погледите им не ровят наоколо. Ноктите ми не растат. Мускулите ми са ветрове, лека мелодия, свързваща костите. Кожата ми е тънко ледено езеро. Очите ми са пръсти, галещи всяко лице, изцапани с боя и топлина.
Летя из себе си като врабче, рошаво и гладно за още... повече от тази новост. Не знаех, че да обичаш може да бъде толкова... wide open. Стоя на върха и вдишвам слънцето с мигли, докосвам леко света с цялото си тяло...
Мога да бъда всичко, което поискам. Мога да стигна навсякъде. Мога да бъда в безопасност. Всичко е от значение. Всеки човек, всяка негова стъпка, всяка дума, в която ще кацна, за да се изкъпя, и после ще се увия в това мекичко, свежо усещане за себе си. Попивам... навътре... и сякаш все по-високо и все по близо. До живота.

"Boy we couldn`t get much higher..."

...a few more pics HERE.


Та... прибрах се от германско/швейцарско.
Наместена в себе си, изпразнена, изпрана от всичко, боядисана с алпийско слънце.
Хубаво е. Трябва ли да знаете колко е хубаво? Прекалено е хубаво!

After all, София ме кара да се усмихвам непрекъснато, колкото и абсурдно да звучи.
Благодаря на Дени за умението да съживява след седмица липса на нормално общуване, благодаря на Крум за днешния ден и пазаруването на глезотии - никога нямаше да открия сама свещите с аромат на вода! :)
Благодаря на Сев и Бела за бирите в парка вечерта, двете бяха едновременно далечни и истински - на смрачаване едната ставаше все по-дълбока и древна, а другата - по самодивски лека и прозрачна. Благодаря за Куба и всички приказки!

Анет, напомням за Джойс. И да знаеш, че днес беше впечатляваща - ей така, по женски. Честито ти порасване :) Respect!

Някъде между Щутгарт, Мусберг, Тюбинген, Цюрих и Люцерн се бях заела да описвам всеки един ден, но накрая просто хлопнах тефтера и се разхвърчах на капки над пейзажите. Не ми се занимава... Липсваха ми чифт спокойни очи освен моите, липсваше ми говоренето с някого. Не е за писане таз работа.