Узо & executions

Хубавото е, че като си обръсне човек краката наяве, насън също са гладки :) Няма шест-пет.
Та, заспивам с чело на клавиатурата и *** ми обяснява колко хубава кожа на краката имам, докосвайки ме. Приятелите й са невероятни хора, you know what I mean… Някой наоколо музицира, уютно е с тях, един много красив мъж, с който сме снимали в рунините на някаква великолепна къща 5 минути по-рано, настанява сериозните си очи до мен, чувствам се прегърната just by feeling his presence around.
В някакъв момент се втрисам от перверзното си подсъзнание, грабвам от масата на компанията й едно огромни шише Узо, ужасно тежко беше, пъхам един топъл хляб (?!) под мишница и, така оборудвана, се засилвам към сцената по-долу. В паузата между песните една девойка крещи „Execution! Execution!!!” и вокалът се засмива „Ха-ха, да, екзекюшън... мерси, че ме подсети!”
Не чух песента, 'щото ми стана съвестно, че свих узото на *** и тръгнах да се връщам. И тогава шефката ме събуди... Сега чакам предположения за тълкуване на съня :)

Анаис в ролята на впиянчена оперна прима: "Cocaine!.... Je n`aime que toi!"

Шлянж и малко паника

Приятен шлянж из Женски пазар сутринта... За сметка на абсолютно катастрофалния ден след това. Брр! Ще взема да си отворя едно "заведение" за психично болни. Все по-силно привличам клиентела и без това.
Whoever you may be the next time, всичко, което искам от теб е да си вдигнеш гащите, да си обършеш сополките и да се разкараш от улицата МИ.
И да не чувам 'немоа повече', защото ми ври, куче!
Та, за хубавите неща: купих си магаре. Повече по темата ТУК.
Утре (съб'та) заминавам, не знам как и кога ще ми се случва спането, скоро не сме се виждали с него, май пак се скарахме. Всичко ми е с краката нагоре, освен... хм... *blush*.
На Жи исках да кажа нещо хубаво... Честно, много исках.
Ами... ще ми липсвате. Весела и цветна Прага ви желая, и да пазите И.
Я че се зав'рнем со алпийски шишарки :))

Huston, we... need some more coffee!

Дондуков & Първа английска гимназия

Jeni, благодаря за разказа :)




... more new pics HERE

Stop & Ферма

Серия "Намазахте ли с Томи?"

"Linger on the sidewalks where the neon lights are pretty..."
G-style
My "Bed & Breakfast" :)
That little guy usually peeks through my window during the day, but doesn`t bother me much :) My angel Gabriel!

"I'm just a peeping tom
On my own for far too long
Troubles with the gear
Nothing left to fear"






Иначе новото "откритие": Tegan & Sara. Доскоро ми изглеждаха като поредната лигава girl-band история, но попаднах на няколко добри изпълнения и се чувствам длъжна да изпозаразя. Сутринта ми вдигнаха страхотно настроението, чак ми се подскачаше и викаше из трамвай 9 :)
Goodie, goodie! My serotonine army is back!

The First

This Is Everything

don`t ask me what I came here for

...met this blue-eyed shy/shiny pierced/ing creature and fell into her music/voice fell into watching her so calm
...tired of denying myself useless emotional kind of rag-doll
...have a nice flight "mom" meanwhile I`ll enjoy my blood flooding those pants cause it`s not in my nature to admit pain so bring a toast on your way to heaven and we`ll hang there for awhile sipping bitter tea
...see I`ve trained myself so good during those years now I`m unable to enjoy people and myself. we just come and go, and that`s all. can`t feel anyone`s presence. then why am I so fucked up when they`re gone?!

Fetish

... и още графити ТУК.
Иначе днес имаше лунно затъмнение, снимките на което станаха някак палачинкови, небето е зелено и Манова има РД от около два часа насам.

Sofia street art

Всяка сутрин минавам по павираните улички в центъра на София и следя живота на графитите. Баничка, айрян, широко отворени очи - all you need. Вчера се хванах да поснимам on my way home и... всъщност прибирането от работа се проточи близо 7 часа. В действителност градът е психаделично шарен, наблъскан с всевъзможни тагове, рисунки, цветове, постери, стикери и к'во ли не още. Свикнали сме с това и не ни прави впечатление, но живеем в анимационен миш-маш. Пробвайте някой ден да отделите по 3 секунди за всеки един графит на произволна улица и ще ме разберете.

Първи снимки с Фуджи-то (още не съм чела упътването), Sofia morning, на лов за графити.



...click HERE for more.

Cuddling a dream

Това е то. Либоф. Вече мога да опна пергелите на бюрото и да извикам "My life is complete!" Хиляди благодарности на дамата със зелените очи. My angel Gabriel.

Сега в единия край на бюрото ми грее чиния с доматки и хлебец, в другия - голямата любов. Нереалистичен ми е още, не успявам да го възприема като свой. Виж, да беше човек - лесно. Но с внезапно сбъдналите се детски мечти още не знам как да се справям :)

Сега има да се случват толкова много неща!
Като за начало, да разбера как се работи с него :)

***

В музиката на Гьокче изравям Kiki & Herb. Нещо повече за тях:

Kiki and Herb (Justin Bond and Kenny Mellman) are an American drag cabaret duo. Bond portrays Kiki DuRane, an aging, alcoholic, female lounge singer. Mellman portrays her gay, male piano accompanist, known only as "Herb."
Although Bond and Mellman are only in their late thirties and early forties, their characters are, according to their elaborate fictional biographies, more than seventy years old.


И освен това са сладки, забавни, разюздани, непредвидими, нежни, щури... хех, не бях чувала такова нещо преди :) Enjoy:

И още малко техни mp3:

Sex Bomb

A story :) това е доста смешно, стига да слушаш внимателно ;)

Those Were The Days

After the rain comes... Starlit

Дълго време изпитвам някаква вдървена погнуса към писането. Стига ми сутрин Виргиния Захариева - лека искряща емоция, като бяло вино. Един вид омекотител. На терасата, на пода, в леглото, под масата. Пуша и се смея, сякаш светът ми принадлежи. Сънувам най-сладките неща. Иначе ми е разхвърляно, дните се сливат в каша от паническа безполезност. След планина идва безкрайното пране на ръка, всъщност е голям кеф, блъскаш като ненормален и хвърчи пяна навсякъде, а после се опъваш доволно и гордо до ухаещия сушилник и мижиш срещу сутрешното слънце като преяла пристанищна котка.

Тъжно ми е след Истанбул, направо ми е пропаднало. Беше твърде хубаво и спокойно, твърде свое. Не е за писане, нито за разказване - трябва полека, за ръчичка през него. Исках да съм по-близо до хората. И можех. В сравнение с Истанбул, София е като клетка със слепи озверели плъхове. Но потъвам в градините и щурците й, обичам я, върпреки. Една послушна дъщеря.

Дните ми се разпадат от завръщането насам, обилното спане преминава неусетно в следобедно-нощен стоп до Беглика, сгушване до огъня в дъжда, пренасищане с боров аромат, кал и накрая кашлица до сълзи. Обратно в София, Дени ръси армии от слънчица и пух наоколо, скитам из разказите и нежността й. She`s got the jack. Разговорите ни неизбежно водят до приятно настръхване (тя), спор(ние), детинско нежелание за раздяла (аз) и поредния провален опит да намерим някаква допирна точка.

През първата нощ в офиса се опитвам да проумея музиката на Гьокче, страховито-изчанчените й емоции и на сутринта се отказвам, смазана и липсваща. Remember next time not to fall for bleu-eyed turkish girls.
Прибирам настинката си у дома повече от час, става ми смешно от собственото ми безсилие. В стаята мърка обичайният хаос от фрагменти. Зяпам известно време мидите от Майорка, картичките от къде ли не, събраните от морета и планини камъчета, монетите - австралийски, турски, БеГе, евра, жетон за истанбулското метро. Един гердан, който Поля ми подари преди 100 години, а майка ми пък взела, че го осветила в църква. Четки и моливи, два реда книги и учебници, колело и кактус.
Втриса ме отново. Тези малки неща не стигат, никак... Особено в гапоовете между случването им. Там се пълни с буболечки и още по-дълбоки гапове, в които се ражда самият живот.